София и Скопие по следите на изгубеното величие

Вече няколко години поред центърът на Скопие е строителна площадка, на която от бетон, мрамор и метал се отлива новата "национална памет" на Македония. Само току що построената триумфална арка и величествените паметници на Александър Македонски и Юстиниян струват 25 млн. евро. Но и България не изостава в борбата за това, чие антично величие е по-голямо. С това лично се е захванал финансовият министър Симеон Дянков, който е поел "мисията" на археолог номер едно на републиката, а храмовият комплекс "Перперикон“ е обявен за духовен център на Балканите.

Нищо в Европа и света понастоящем не може да се сравни с проекта "Скопие 2014". Според македонския публицист и правозащитник Жарко Траяноски: "изграждането на спорния архитектурен комплекс от паметници и сгради в прослава на македонското "антично" наследство вече е погълнало над 300 млн. евро, а това е най-голямата инвестиция в бившата югорепублика от 2006 година насам."

Новото минало на Македония

Последните сондажи показват, че 60 на сто от македонците са против проекта, но издирването на "70-вековната македонска история" може да погълне още сто или дори двеста милиона евро. Според Трояноски краят на това начинание, събрало присмеха /а в някои случаи и гнева/ на целия свят, което отчасти се спонсорира и от македонски изселнически организации в чужбина, може да дойде само след избори и смяна на управляващите от ВМРО-ДПНЕ.

Несъмнено тази партия използва проекта "Скопие 2014-та" за вътрешнополитическа употреба, за да покаже "визионерските" си предимства пред десницата и социалдемократическата опозиция в Македония. Новото "минало" на днешна Македония далеч не спомага за интеграцията на албанското малцинство, което съставлява една четвърт от населението й.

На срещуположния бряг на Вардар вече се ражда и нов "тематичния парк" - там албанската общност в Скопие изгражда своя отговор на "античарите" - център в чест на албанския национален герой Скендербег. Според Жарко Трояноски и Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика, трескавото търсене на "античните корени" на Македония е всъщност опит за своеобразна лустрация на близкото минало, свързано с Титовия комунизъм и "югославската идея".

Как се прави история на Балканите?

Заедно с това случващото се край Вардар намирисва на сагата за "чистата българска нация", в чието създаване доминиращият славянски компонент е принизен или дори изцяло отричан. Известно е, че по време на Втората световна война, а и след нея в България се развиват теории и се създават митове за "прабългарските корени" и "тракийско-орфеичното духовно начало". За последното ни напомня появилата се през годините на социализма наука "тракология".

Сега пък управляващите в Скопие "античари" са дали обществена поръчка за изработване на бляскаво минало на македонската нация, което трябва да е древно и напълно изчистено от юго- и пан-славизма. Новият "македонизъм" на Скопие открива корените си във времето когато са били създавани първите пирамиди в древен Египет, когато още не е имало сърби, гърци, българи, албанци, югокомунисти и Коминтерн. Безспорен хит в "треската за история" край Вардар е смесеният музей на античността и ВМРО, в който експонатите обединяват древността с борбата на ВМРО срещу "враговете на македонската нация".

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев