1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Социалистическа детска градина "Куба"

29 юли 2012

Нищо в Куба не се е променило: държавата продължава да следи опозиционно настроените, да всява страх сред хората и отказва да извърши каквито и да било реформи. Може би Туитър ще преобрази острова на спрялото време?

https://p.dw.com/p/15g7J
Снимка: Reuters

"В Куба властва културата на страха. В същото време се забелязва значителна загуба на доверие в комунистическия режим - особено сред по-младите". Това написа преди няколко месеца в сборник, издаден в Мексико, известният кубински дисидент Освалдо Пая. Миналата седмица той загина при автомобилна катастрофа. Семейството му не вярва, че това е нещастен случай. Двама млади европейски политици са присъствали на инцидента, но засега са със забрана да напускат Куба.

Смъртта на Пая е силен удар за потисканата кубинска опозиция, която загуби един от най-известните си дисиденти: през 2002 г. Освалдо Пая получи наградата за мир "Сахаров" на Европейския парламент; той е основател на християн-демократичното опозиционно движение "Movimiento Cristiano de Liberación" (MCL); Пая е сред съорганизаторите на проекта "Варела" за събирането на 11 хил. подписа с настояването за провеждане на демократични реформи в Куба - първата масова обществена проява от Кубинската революция през 1959 г. насам.

Kuba Stadtviertel China Town in Havanna
За туристите - фасадата, за кубинците - мизериятаСнимка: AP

Мизерия и власт

Положението на 11 млн. кубинци остава драматично. Шумно обявените реформи от Раул Кастро, който пое управлението от своя болен брат Фидел Кастро, засега не дават никакъв резултат. И как да дадат, когато реформите са хем половинчати, хем не предвиждат никакво политическо отваряне. Днес обикновеният кубинец живее с 18 долара на месец, а пенсионерите - с 10. Миналата година Куба е била посетена от 3 млн. чужди туристи, които обаче не усещат почти нищо от мизерното съществуване на средностатистическия кубинец. Чужденците плащат с "твърдо" кубинско песо, наречено "CUC", което е обвързано с американския долар и което обикновените кубинци нямат право да притежават. През 2011 г. приходите от туризма, който е изцяло в ръцете на армията, са били на стойност 1,74 млрд. долара. По този начин нейният дългогодишен началник Раул Кастро си осигурява подкрепата на най-важната силова структура в страната.

Добре, че са роднините зад граница

Островът на захарта" отдавна вече не може да живее от производството на захарно цвекло. Миналата година са добити едва 1,2 млн. тона цвекло, колкото в годините преди Първата световна война. Ако преди 20 години в Куба е имало цели 160 захарни фабрики, днес са останали по-малко от 50. Много кубинци преживяват единствено благодарение на парите, които им изпращат близо двата милиона техни сънародници в САЩ. Само през миналата година кубинците зад граница или както ги нарича режимът "Gusanos" (червеи) са изпратили на свои близки и роднини в страната повече от 1 млрд. щатски долара! Отдавна и в ембаргото срещу Куба има пробойни: в момента 8 американски самолетни компании изпълняват чартърни полети до острова, а в огромната си част дефицитните стоки се покриват именно с внос от САЩ.

Kuba Bloggerin Yoani Sanchez Havana
Йоани Санчес вярва, че социалните мрежи рано или късно ще променят КубаСнимка: picture alliance/dpa

За оцеляването на режима в Хавана от жизнено важно значение е помощта, която той получава от Уго Чавес. Всяка година болнавият венецуелски президент инжектира в Куба милиарди долари. Какво обаче ще стане, когато един ден Чавес вече няма да го има? Дали пък държавните посещения на Раул Кастро в Москва, Виетнам и Китай не са подготовката за въпросния ден "Х"?

"Кибер-наемниците" от "Острова на нищо неподозиращите"

За 50-та годишнина от Кубинската революция известният специалист за Латинска Америка Андре Опенхаймер определи Куба като една голяма детска градина, в която държавата решава вместо хората какво да следват, какво да четат, къде да работят, какво да гледат по телевизията и т.н. Срещу това тя гарантира на всеки кубинец някакъв минимален доход, с който той да оцелява. Днес, 5 години по-късно, е настъпила известна промяна: Раул Кастро иска да уволни от работа 1,5 млн. кубинци, тъй като държавата вече не е в състояние да си позволи раздутата и неефективна държавна администрация. Работа има достатъчно в промишления сектор на страната, който обаче е в изключително окаяно състояние. Освен това се изисква стартов капитал, а чуждите инвеститори са рядкост.

Най-лошият враг на режима

Междувременно все повече млади кубинци откриват възможностите на Туитър, които режимът нарича "кибер-наемници". Световноизвестната блогърка Йоани Санчес написа преди време, че рано или късно Туитър ще промени "Острова на нищо неподозиращите". Социалните мрежи ще помогнат на кубинците да преодолеят страховете си и да погледнат с надежда напред към бъдещето. Или както беше казал Освалдо Пая: "Надеждата е най-лошият враг на режима, а страхът - неговият най-добър съюзник".

АГ, ДВ, ХС, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата