Спасението е в драхмата?

В Германия определено държат на солидарността с Гърция. Когато миналата година министърът на икономиката Филип Рьослер спомена за контролиран фалит на Гърция, тутакси бе атакуван от всички други партии. Сега пък вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих препоръча на Гърция излизане от еврозоната, което на свой ред предизвика вълна от възмущение.

Реализмът обаче диктува прогнозите, че дори и с втория помощен пакет Гърция няма да може да се изправи на собствените си крака. Планираното опрощаване на задължения няма да е достатъчно, реформите не се извършват по план, страната изнемогва от огромните икономии. На фона на продължаващата дългова криза рейтинговата агенция "Стандард енд Пурс" дори понижи допълнително кредитния рейтинг на Гърция от "СС" на "SD" (селективен дефолт).

Щеше да е много по-лесно, ако...

Федералният финансов министър Шойбле не изключва вероятността в най-скоро време да се окажат необходими нови помощни пакети. Тъй като за оздравяването на Гърция липсва един основен елемент: собствената валута. Ако Атина разполагаше с нея, парите биха могли да се обезценят и да поевтинеят на световните пазари. Слабата валута би могла да има ефекта на гигантска програма за развитие на конюнктурата.

Препоръката за излизане от еврозоната няма непременно непосредствена връзка със солидарността. Тъй като и в този случай Гърция неизбежно ще разчита на помощта на европейските си партньори. А накрая спасението може да излезе и по-евтино и - което е по-важно - не толкова болезнено за самите гърци.

Че защо да спасяваме Гърция?

Междувременно останалите държави-членки на Европейския съюз неизбежно все по-често си задават въпроса защо да гласуват за спасителен пакет, щом спасяваните изобщо не изглеждат убедени в неговата ефективност. Първите 110 милиарда евро доведоха до спасяването на някои банки, но не и до подобрение на нещата в гръцката държава като цяло. За втория пакет се смята, че също няма да успее да спаси Гърция, поради което вече редица европейски политици смятат, че ще е нужен и трети, и четвърти и т.н.

Министър-председателят Пападемос полага всички възможни усилия, но възможностите му са ограничени. Дефицитът на доверие, който Папандреу (предшественикът на Пападемос) определи като най-голямата заплаха за Гърция в началото на кризата, се е превърнал отдавна във фалит на доверието.

АГ, ММ, ФМО, БИ, ТЦ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева