Спасението за здравеопазването: по-малко държава

500 милиона лева. Толкова ще е вероятно недостигът в бюджета на здравната каса до края на годината. Такава е и сумата на неразплатените дългове на болниците. Държавата отговаря - с нови твърди лимити. Това ще доведе системата до пълен колапс и ще застраши живота и здравето на пациентите, предупреждава Лекарският съюз, който пак организира протести и иска оставки. Подкрепен от целия медицински персонал и от пациентските организации. Картината е позната, но като че ли с всяка изминала година става все по-мрачна, а бъркотията - все по-голяма.

Основната причина

Председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който е бил депутат в две Народни събрания и заместник-министър на здравеопазването в периода 1999-2001 година, се съгласява с тази констатация и веднага сочи главната причина - бруталната намеса на държавата в отношения, които би трябвало да се регулират от търсенето и предлагането, от избора на пациента къде да се лекува и от предлагането на съответните услуги от лечебните заведения. Така държавата създава проблеми, а после, за да ги реши, вади нови и нови нормативни актове, с което усложнява още повече ситуацията. „Наближаваме до абсолютния нормативен хаос. Над 6 хиляди страници закони и наредби, които при това си противоречат. Няма нормален човек, който може да прочете това нещо, да го осмисли и да го прилага”, казва д-р Стойчо Кацаров.

Резултатите от тази намеса са ниското качество на медицинската помощ и тежките регионални диспропорции. Здравеопазването се концентрира постепенно в София, Пловдив и Варна. Това пък от своя страна води до ограничаване на достъпа до медицинска помощ. На всичко отгоре хората са бедни и дори малки финансови препятствия, поставени пред тях от лечебните заведения, се превръщат в непреодолима преграда.

Не е въпрос на пари

Данните недвусмислено показват, че парите, които обществото отделя за здраве под една или друга форма, стават с всяка изминала година все повече, а качеството - все по-лошо. На какво се дължи този парадокс? Въпросът е най-вече на организация, а не на пари, отговаря д-р Кацаров. „Има проблем с парите, но той се отнася до всичко, а не само до здравната система. Доходите в България са относително ниски, а цените на лекарствата или на медицинската апаратура са, примерно, като германските. Каквито и разходи да отделяш, този проблем ще си стои. Можем обаче да решим много по-важния проблем - как се разпределят парите”, казва д-р Кацаров и посочва справедливия според него принцип: имаш пациенти - имаш пари, нямаш пациенти - нямаш пари.

Когато държавата се намеси и дава или не дава пари, без да се интересува дали една болница има пациенти или не, тя лишава пациента от свободния избор и незаслужено стимулира един за сметка на друг. Така изкривява цялата система, като дава погрешен сигнал - че не е важно да си добър лекар и пациентите да те търсят. Важно е да си добър приятел с този, който разпределя финансовия ресурс. Това е огромен проблем на системата и той не зависи от парите. И два пъти повече да са те, ако се нарушава принципът на търсенето и предлагането, положението няма да се промени.

Просто решение

Стойчо Кацаров твърди, че решение има. И то е съвсем просто: ако държавата се откаже от сегашната си брутална намеса и този принцип бъде поставен в основата на здравната система, тя може да бъде рязко подобрена и то в много кратки срокове.

Така ще се решат и всички други проблеми. Ако, например, се премахнат абсурдните административни изисквания, формалните медицински стандарти, отнели правото на много малки болници да работят, ще се реши въпросът с голямата регионална диспропорция.

Същевременно мнозина сочат като голям проблем роенето на частни болници. „Това не може да е проблем на държавата. Една държава дори трябва да се радва, че има частни инвестиции. А интересът на потребителя, който би трябвало да е водещ за държавата, е да има колкото може повече предлагане и възможности за избор”, казва д-р Кацаров.

По закон здравната каса заплаща за лекуването на всеки отделен случай. Следователно нейните разходи зависят от броя на болните, а не от броя на болниците. Ако иска да реши проблема с преразхода в болничната помощ, държавата трябва да си отговори на въпроса защо броят на хоспитализациите, които преди 5-6 години са били 1,2 милиона, миналата година е надхвърлил 2 милиона. Това е причината за преразхода, а не броят на болниците. Когато имаш пазарно ориентирано здравеопазване и плащаш за излекуван случай, за свършена работа, няма никакво значение колко са болниците, обяснява д-р Кацаров.

"Другото е катастрофа"

Заинтересоваността на болниците с по-добро качество да привлекат повече пациенти е и част от решението на проблема с огромния брой хора, които не плащат здравни осигуровки. Защото това не е само въпрос на принуда. Когато виждаш система, която е, образно казано, усмихната, обърната с лице към теб, тогава ще имаш интерес и желание да се осигуряваш.

„Всяка намеса на държавата е пагубна. Продължаващите ѝ опити да командва всички процеси водят само до влошаване на положението. С ограничения в плащанията, с ограничения на решенията да се разкриват лечебни заведения нищо няма да се реши. Ще се създадат само проблеми. Вместо да се занимават с глупости, предлагам да се концентрираме и да развием докрай модела на здравната система. Оставете търсенето и предлагането - то ще определи къде и колко ще са болниците. Хората със своя избор ще го определят. Другото е катастрофа”, заключава д-р Стойчо Кацаров.