Специалният отряд "Monuments Men"

Кои са били хората от "Monuments Men"? И как е изглеждала работата им? Всичко това е описано в книгата на американеца Робър М. Едсел, която преди броени месеци излезе и на германския книжен пазар. Историите, разказани в тази книга, служат и за основа на филма на Джордж Клуни, посветен на "Monuments Men". Лентата ще бъде представена на следващото Берлинале, което ще се състои през февруари 2014.

Но да се върнем към въпросите. Кои са "Monuments Men" и как е изглеждала работата им? Става дума за специален отряд от американски и британски войници, които в цивилния си живот упражняват професии като изкуствоведи, куратори, архитекти, реставратори, архивари. По времето на Втората световна война, по-точно през 1943, на тях им е възложена задачата да опазят европейското културно наследство от унищожаване и да открият откраднати и иззети от нацистите произведения на изкуството, които да върнат на истинските им собственици. Официалното име на отряда е "Monuments, Fine Arts, and Archives Section", но всички бързо започнали да ги наричат просто "Monuments Men". Макар и 350-те членове на специалния отряд да не са били високопоставени военни, в годините между 1943 и 1951 те успели да открият и спасят над 5 милиона обекта.

По идея на Айзенхауер

Нацистите, които при изтеглянето си от фронта понякога залагали на тактиката на "изгорената земя", изобщо не се съобразявали с ценните в културно-исторически план обекти. Бомбените нападения на съюзниците, както и войниците грабители също представлявали заплаха за богатото европейско културно наследство. Към това се добавят и кражбите на стотици хиляди картини и скулптури от музеи, църкви и частни колекции, извършени от националсоциалистите.

През 1944 шефът на "Monuments Men" Джордж Стаут казал следното: "Вярно, че на фона на страданията, изпитвани от цивилните граждани, жените и децата, разграбването на материални блага може да изглежда нещо второстепенно. Но какво би станало, ако спечелим войната, но изгубим последните 500 години от културната си история?". Същия въпрос си задал през 1943-та и американският върховен главнокомандващ Дуайт Айзенхауер, когато поставил задачата за съхранение на европейското културно наследство.

Навремето "Monuments Men" направили списък на сгради паметници на културата. Известно било, че войниците не се съобразявали с културното наследство, дори и след изтеглянето на нацистите. Специалният отряд обаче се опитвал да опази ценните постройки, поставяйки ограждащи ленти с надписа "Паметник на културата - влизането забранено". Когато това не помагало, членовете му прибягвали до трикове и поставяли табели "Внимание - мини!". Много църкви и замъци, предимно в северна Франция, но и в Белгия и в Холандия, са били запазени от разрушение именно по този начин.

Съкровища в мини и пещери

През последните седмици от войната "Monuments Men" се натъкнали на множество хранилища, в които нацистите събирали откраднатите произведения на изкуството. В повечето случаи това били изоставени мини, но и - замъци и крепости, в които нацистиките водачи складирали картини на Леонардо да Винчи и Вермеер, Рембранд и Микеланджело.

"Monuments Men" успели да издирят картините и да ги съберат в едно централно хранилище, от което в първите следвоенни години произведенията на изкуството били предадени на различни музеи - без да се отчита обаче, че в повечето случаи истински собственици се явявали не музеите, а колекционери от еврейски произход. Чак десетилетия по-късно, след падането на Желязната завеса, започнали да се полагат усилия за връщането на творбите на истинските им собственици или на техните наследници.