Спите ли добре, Госпожо?
12 май 2011След като отвори очи и погледна през люка, голямата социална дама видя зацапания пейзаж на родната столица. Намести перлите, оправи падналата накриво букла и с нескрито задоволство огледа костюма си – лимитирано издание на Диор, на което и актуалната Саркози би могла да завиди. Прехвърли понатежалите от полета крака един връз друг и ги разтри – тези нови обувки малко стягаха, ама нейсе – красотата изисква жертви, пък и за какво ти е скъпа обувка, ако не можеш да я покажеш?
Ще мрънкат, ще мрънкат и ще спрат...
Ония неблагодарници от Министерството се бръкнаха почти 17 бона за този воаяж в първа класа, ама Южна Корея си заслужаваше, голяма работа, че после медиите щели да мрънкат... Ами да мрънкат, това им е работата - ще мрънкат, ще мрънкат и ще спрат, нали затова им насипахме 600 хиляди за реклама, много важно, че било 3 пъти повече от парите за субсидирана заетост и намаляване на безработицата – отбеляза умствено социалната дама и приготви най-социалната си усмивка за пред камерите. Стюардесата си изрецитира репликата за коланите...
След като отвори очи и се протегна в дизайнерското си легло, Тя посегна към обемистия документ, който секретарката й беше пратила вчера. Зачете го – Одит на Сметната палата за 2008/2009. В него бъкаше от всевъзможни констатации за нарушения: на правилата за възлагане на малки обществени поръчки на фирми без задължителната процедура за избор на изпълнител; обвинения за самолетни билети, за избор на застрахователни, мобилни и куриерски услуги и за доставчици на горива и ремонти на коли. Дори до фактурите за тонер-касети и други консумативи бяха стигнали в дързостта си разследващите. Смешници – рече си Госпожата и хвърли още по-смешния документ в боклука.
След като отвори очи, тя се пресегна за дистанционното на марковия си телевизор. Беше я събудил някакъв птичи шум. Ония смешници от медиите пак кудкудякаха за процеса, в който се канеха да й потърсят съдебна отговорност. За оня дом в провинциалното тракийско градче, да де – бившата работническа поликлиника. Ей, като чуят 18 млн. и кусур лева за ремонт, им светват очите и автоматично вадят калкулаторите да изчисляват какво друго можело да се свърши с тези пари! Нахалници!
Чистата съвест е най-добрата възглавница...
Че и как била прибрала 11 млн. от тях, дето й ги носели в сак, докато тя се криела в една Тойота. То бива липса на въображение, ама тяхното е трагично – такава достолепна госпожа, пък ще се крие като селски левент! И то в някаква скапана Тойота! Да си чешат езиците, после ще олекнат, ето даже и двамата “свидетели” се вразумиха.
Госпожата си напълни чашата с марковото си кафе и се отпусна. Усмивка пробягна по благородното й социално лице, когато видя себе си в камерите да казва как чистата съвест е най-добрата възглавница. Поздрави се за това, как умело само бе подбрала най-страдалческата си физиономия на несправедливо обвинена, предвидливо скътана в гардероба сред марковите костюми. Позяпа още малко, докато й доскуча, после изключи телевизора, дръпна завивката и реши да си доспи.