Karadzic Bosnien

Процесът срещу най-търсения човек на света събужда спомена за една война, която Западът почти е забравил. Оцелелите ще свидетелстват за ужасите в тази война: за босненско-сръбските военни милиции, които бомбардираха и обстрелваха Сараево от близките планини в продължение на три години. Ще свидетелстват за градушката от куршуми на нелегалните стрелци, при която загинаха хиляди деца, жени и мъже.

За глада, лишенията и страха от смъртта

Жените на Сребреница ще разкажат как мъжете, синовете и бащите им бяха отвлечени и жестоко избити от босненско-сръбските военни милиции. Радован Караджич ще отговаря както за избиването на 8000 мъже - най-голямото масово убийство в света от Втората световна война насам в Европа, така и за обсадата на Сараево и за много от т.н. "етнически чистки".

14 години след края на войната този процес отново ще отвори стари рани. Но колко от раните изобщо са зараснали през тези години? Зависи от това дали ще им бъде въздадена справедливост, казват близките на жертвите. Защото зарастването на раните започва, едва когато на тези хора бъде въздадена справедливост. Точно това очакват те от този процес. След най-големия организатор на тази война - Слободан Милошевич, който почина още по време на процеса срещу него вследствие на инфаркт, бившият водач на босненските сърби Радован Караджич е вторият по ранг военнопрестъпник, изправен сега пред съда. Макар от гледна точка на близките никое наказание да не е достатъчно високо, за да изкупи вината му, дори само фактът, че Караджич ще бъде конфронтиран пред съда с ужасните престъпления, в които е обвинен, вече е известно удовлетворение за близките на жертвите.

Дългата сянка на историята

И до днес сръбското правителство настоява, че войната в Босна е била гражданска война, с която сръбското правителство при Милошевич нямало нищо общо; и трите страни, участвали във войната: Хърватия, Сърбия и босненските мюсюлмани, са извършили ужасни злодеяния. Известно е обаче, че по време на войната правителството в Белград подкрепя босненските сърби с оръжие, войници и логистика. Когато сръбският президент Борис Тадич отрича ролята на страната си като "агресор", както отново направи това неотдавна, той всъщност не само приравнява всички участници във войната. В Белград явно се опасяват, че Караджич ще успее убедително да представи себе си в ролята на обикновен изпълнител на заповедите на тогавашното сръбско правителство. Ако Караджич докаже това, Босна може да възобнови пред Международния съд жалбата си срещу Сърбия и да поиска обезщетение в размер на милиарди. В такъв случай дългата сянка на историята отново ще застигне Сърбия.

Че поне Радован Караджич ще отговаря за престъпленията си в миналото, не подлежи на съмнение за прокуратурата в Хага. Тя е сигурна, че ще може да докаже личната му вина в редица военнопрестъпления и престъпления срещу човечеството.