Guttenberg/Plagiatvorwürfe

Фактът, че германският министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг не подава оставка въпреки скандала около дисертацията му, е срам за политическата култура в Германия. Министър, който доказано е излъгал и заблудил обществеността, който чрез плагиатство е получил докторска титла - той не може да остане на поста си! Това е под достойнството на правовата държава.

Срам за цялата страна

Срамно е и, че Бундестагът цял ден трябваше да се занимава с плагиатството на един министър, който арогантно и подкрепян от Билд Цайтунг няма никакво намерение да поеме своята отговорност. Срамно е и това, че този министър бива подкрепян от федералния канцлер и от депутати от правителствените фракции.

Карл-Теодор цу Гутенберг излъга и доказателствата за това са предостатъчни. Той твърдеше, че сам е изготвил докторската си работа - с чиста съвест и след седемгодишен упорит труд. Той окачестви всички обвинения като "налудничави". Едва след като на бял свят излязоха подробности за манипулациите в дисертацията му, той се реши на малко отстъпление.

"Временно" се отказвал от докторската си титла, заяви цу Гутенберг и упълномощавал университета в Байройт да му я отнеме. Какво забележително разбиране за право у завършил юрист? Човек не може просто така да върне научната си степен. Още по-малко пък по този начин може да предотврати задълбоченото разследване на обвиненията. Защото очевидно такава е била целта на цу Гутенберг.

С "болезнената раздяла" с титлата, както се изрази самият той, цу Гутенберг явно иска от една страна да задуши нападките и от друга да се представи за изкупителна жертва. Само че това не е толкова просто. Един министър, разкрит в лъжа, не може да остане на поста си, независимо от това колко е чаровен и колко е голямо политическото му дарование.

Жалко, че трябваше да се стигне дотук!

Не става дума за недоглеждане. Тук иде реч за съзнателна заблуда и лъжа, за незачитане на закона и липса на доверие. Става дума и за доброто реноме на науката. За доброто име на всички онези, които наистина с къртовски труд и без да имат зад гърба си богата фамилия, пишат своите дисертации, лишавайки се от много неща, включително и от създаването на семейство. Става дума за достойнството на онези млади учени, които посвещават живота си на науката и са принудени да работят в изпосканите от неолибералните реформи университети.

Жалко, че трябваше да се стигне дотук! Жалко, че един безспорно надарен млад политик така сам накърни реномето си. Ако обаче той остане на поста си, политическата култура в Германия ще бъде за дълго омърсена.