Срамно или закономерно?

Любителите на теории за заговори и комплоти здравата са се насладили на иначе предизвестения провал на Румяна Желева. Либералите отмъщават за Кунева, социалистите водят подривна дейност от яд пред успехите на Борисов, Европарламентът слага крак на Еврокомисията - на пръв поглед всички световни сили се бяха обединили в желанието си да препънат българката.

Поредното петно върху имиджа на България

Всъщност Желева сама препъна себе си - първо с очевидното за всички, освен за Цецка Цачева, слабо представяне по темите, за които би трябвало да отговаря. Дотолкова слабо, че предизвика у европейските наблюдатели не само умиление и снизхождение, но и недоумение как е възможно подобни хора да се предлагат за еврокомисари. Вярно, че ресорът, за който кандидатства Желева, изглежда леко измислен в рамките на Европейската комисия, но от формална и глобална гледна точка постът е влиятелен и представителен. Затова загубата на имидж за България от този "слаб 2" е безспорен.

Как самата Желева разбира задачите си като евентуален еврокомисар стана ясно от нейния рекламен клип в интернет, където тя пие кафе в лъскаво столично заведение, общува си с известни лица и играе тенис... Желева обаче се провали не толкова поради неопитност, непрофесионализъм или заговори, колкото поради своето пренебрежение към закони и правила, с което обаче в България са свикнали. Включително и на най-високо ниво. Депутатите в бившето Народното събрание вложиха изключителна енергия в това да видоизменят закона за конфликт на интереси, така че да ги обслужва по-добре. А приемането му се превърна в продължителна и срамна сага. Едва след скандала с Желева Комисията за борба срещу корупцията в парламента се сети, че проверките са по-важни от голото доверие.

В други държави биха се срамували...

Заниженият контрол за прозрачността на доходи, дялови участия и конфликт на интереси е една от най-сериозните слабости на българската демокрация, която ражда странни "съвместителства". На други места в Европа биха се срамували от номинирането на еврокомисар, който не спазва законите на собствената си страна. Българското правителство явно няма нищо против това. И доказва, че не гледа сериозно на онези стандарти, за които законът не е "врата в полето".

Жертва ли е Желева на борбите за надмощие между Европарламента и Еврокомисията? Напълно естествено и закономерно е евродепутатите, чиито подсилени правомощия им дават ново самочувствие, да използват новото си оръжие за натиск над Барозу - поставяйки под въпрос един или друг кандидат. В това няма нищо драматично. Нали целта е да се изберат най-подходящите. Дали българската кандидатка обаче ще е сред тях?