1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Стар дом на село? Не го оставяй!

18 ноември 2012

Села-фантоми с население, което може да се преброи на пръстите на двете ръце и мега-градове, в които няма място за живот: този дисбаланс, добре познат на България, го има и в Германия. Какъв е изходът?

https://p.dw.com/p/16l0A
Снимка: picture alliance/JOKER

След Обединението на Германия, мнозина източногерманци се изнесоха на Запад, защото там по-лесно се намираше работа. Това доведе до запустяване на селата. От известно време насам и в Западна Германия се сблъскват с този проблем. Примери, колкото щеш: Айзеншмит в областта Айфел, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Името - Айзеншмит - напомня за отминали времена, когато в околностите му се добивали желязна руда и въглища. По време на индустриалния разцвет на Рурския регион, селото наброява 1350 жители. Днес от тях са останали едва 279 - предимно възрастни хора, които все още не желаят да се разделят със стария си дом.

Банковият филиал отдавна е закрит, детските градини и училищата са се пренесли към по-големи градове. Сред малкото останали работни места е един семеен цех за изработване на изтривалки от юта. Единственото магазинче за хранителни стоки в селото работи от 7, 00 до 9,30 часа сутринта и после замира. Дори мобилните телефони са ненужна вещ, защото няма покритие.

Селата загиват, големите градове се задъхват

Bulgarien Dorf Tarnava Haus Garten Brunnen
И в България има измиращи селаСнимка: Nikolay Tsekov

Подобни измиращи села има на много места в Германия. Липсата на препитание, скъпият транспорт и недостигът на лекари, аптеки и болници, кара все повече жители на подобни места да "емигрират" към града.Тенденция се засилва от няколко години насам и води до повишаване на цените на наемите в по-големите градове.

Недостигът на жилищна площ там междувременно е достигнал до критични нива, и то при положение, че раждаемостта в Германия като цяло остава ниска. В Град Трир, провинция Райнланд-Пфалц, наемите са се повишили с 26,5% от 2005 година насам. Този рекорд се обяснява не на последно място с това, че родното място на Карл Маркс с население от 105 000 души, е единственият голям град в околностите на Мозел.

Който не иска да живее на село и цени възможностите за културен живот, се пренася в Трир. Това правят и редица граждани на близкия Люксембург, които предпочитат да живеят отсам границата, защото е по-евтино, отколкото в родината им. Най-голям е недостигът на малки жилища, особено на едно- и двустайни апартаменти, които са с по-ниски режийни разноски. Наскоро имаше протести в Хамбург, Берлин и Фрайбург, където цените за подобни жилища са скочили невероятно. В бившата германска столица Бон, според данните от ново изследване, също недостигат апартаменти - близо 5000 на брой.

Финансови "бонбони" за нови заселници

Berufsbild Regionalmanager
Който санира стари къщи, получава финансова подкрепа от ЕССнимка: DW/Karin Jäger

В ЕС се безпокоят от масовите преселения към градовете. Тази грижа породи и една нова програма за противодействие, наречена LEADER. Тя финансира идеи и концепции, как да се спре обезкръвяването на селските региони. Общо 244 подобни региона има само в Германия, в ЕС броят им е към 2000. Как функционира програмата, показва примерът с Валмерод - община, състояща се от 21 села в окръг Вестервалд на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Инициативата "Живот на село" се подкрепя финансово от ЕС. В нейните рамки беше проведен архитектурен конкурс за санирането на жилищни сгради на приемлива цена. Има и стимули за нови заселници отвън: който закупи сграда във въпросните населени места, за да я санира, модернизира или разруши, с цел да я построи отново, получава субсидия до 8000 евро. Тази мярка се оказва доста привлекателна за млади семейства с деца : общо 25 подобни семейства междувременно са се възползвали от нея.

Автор: К. Йегер, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми