Степени на злото

Всеки път, когато попадна на коментар от Якоб Аугщайн, се питам: как може един така умен, образован и симпатичен човек да пише такива глупости? Дали не му понася берлинският въздух? Или му тежи наследството, полегнало върху плещите му? Както и да е, този път Аугщайн надмина самия себе си. В последната си колонка той обяснява какво става, когато "срещу злото се воюва със зло", а именно: "Ние видяхме изтезаваните в Абу Гариб, видяхме затворниците от Гуантанамо. Тези кадри ще останат завинаги в съзнанието ни редом с онези на горящите кули-близнаци в Ню Йорк."

Загубихме правото да се пеним

Доскоро резултатът във войната на злото срещу злото беше 1:1. Там Световният търговски център, тук Абу Гариб и Гуантанамо. Сега обаче резултатът е 2:1, и то в наш ущърб. Откакто "един невъоръжен възрастен мъж, обграден от жени и деца, бе нападнат и застрелян от 79 елитни войници". Това, разбира се, е едно легитимно мнение. Когато Рибентроп и Щрайхер, след един "показен процес", инсцениран от "правосъдието на победителите", бяха "екзекутирани", те също не бяха от най-младите, също имаха семейства и не бяха въоръжени.

Текстът на Аугщайн разкрива и нещо друго. Заради Абу Гариб и Гуантанамо, ние, тоест Западът, загубихме правото да се пеним заради 9/11. Особено сега, след убийството на един невъоръжен възрастен мъж... Това също е едно легитимно мнение. Би могло да се отиде дори още по-нататък и да се каже: след Кръстоносните походи християните загубиха всякакво право да се пенят заради терористичните акции на фанатичните мюсюлмани. А предвид начина, по който американците третираха индианците, испанците - инките, белгийците - конгоанците, австралийците - аборигените, би било най-добре дефинирането на човешките права да бъде предоставено на Организацията ислямска конференция и Международната федерация по шахмат.

Ако следваме логиката на Аугщайн...

Към това се добавя и нещо специфично германско. Няколко богати на традиции места, които все още остават вдълбани в колективната памет на света. Освиенцим, Треблинка, Майданек, Бухенвалд, Берген-Белзен - да споменем само най-реномираните. Ако следваме логиката на Аугщайн, би трябвало да кажем: кадрите от тези концентрационни лагери ще останат завинаги в съзнанието ни редом с онези на горящите квартали на Дрезден, Хамбург или Кьолн. А ако неколцина руснаци вземат да се оплакват от лошата храна на някой германски лайнер, капитанът би трябвало съвсем учтиво да им напомни, че именно една руска подводница потопи в края на войната пътническия кораб "Вилхелм Густлоф".

Човек може да сравнява кулите на Световния търговски център с Абу Гариб. Човек може също да скърби за "един невъоръжен възрастен мъж", който беше масов убиец. Изобщо човек може всичко. Включително и това, да поеме въздух и да си затваря устата.