Стефан от Кортен - колко ли има като него?

"Банките ограбват народа и бизнеса" - заглавие от пресата

Това бе историята на един обезоръжаващ въоръжен банков обир. С взети заложници. Похитителят сам се предаде на 39-ия час след превземането на банков клон в Сливен. Последните часове бил изкарал в трезора. По едно време изглеждаше така, сякаш ще стои там вечно. На поста си за неопределено време в почти напълно отцепения център оставаха МВР психолозите, специални части, премиерът, който посетил през нощта града, вътрешният министър, който май не бил в страната, телевизионни репортери със зачервени очи и техни колеги в студиото. И една банкерка.

Героят и античният хор

Героят в тази българска пиеса бил охранител. Имал разрешително за носене на оръжие. Носел маска и сак за парите, но всъщност не искал да ограби банка; бил влюбен, казаха по едно време, имал повод за ревност, затова и прострелял банковата охрана; не бил влюбен, а самотен. Искал да умре, но не искал да го надупчат на решето. Спусъка в психиката на Стефан от Кортен отключил поредният провал на изпита за шофьорска книжка.

От песента на (античния) хор от негови съселяни, колеги, един кмет и случайни хора научаваме: той е добро момче, винаги поздравява. Не отказва да поема чужди дежурства. Пусна заложниците, не нарани жените, човешкото в него не е умряло. Не взе кормуването и това го е ранило, защото всички знаем как се взема/купува шофьорска книжка. Душа човек. Като ударени от гръм сме, пее хорът.

Ще трябва да ограбя банка

Това е популярна реплика, която хората често казват, за да илюстрират ножицата между желанията и възможностите си. Повечето от тях се шегуват. Но, оказва се, някои гледат на това сериозно и съставят бизнес план. През 2010 имаше знаков прецедент: симпатична учителка с пистолет играчка, след кратка подготовка ограби наличните пари на банков клон в Плевен.

Сумата бе скромна, но достатъчна да покрие кредитите и задълженията, които мъчели семейството й. Престъплението бе важен маркер за размера на институционалното наказание и за публичните нагласи. Жената получи условна присъда и безусловна симпатия от страна на медии и така наречените обикновени хора, които сякаш припознаха своите проблеми в случая и единствения възможен изход от тях. Не много надежден, разбира се.

Социално-битовият елемент

Хората в България откриха търговските банки твърде късно. До тогава ги бяха виждали само – обирани – в американски екшъни. Много по-късно и емпирично научиха, че банките им прибират парите с години заради лекомислено изтеглени кредити, които все по-трудно обслужват. В обира, който не се състоя, излязоха и други поуки: банков клон не може да се помещава къде да е, а от охраната и обезопасяването му не бива да се спестява. Но това е проблем на банкерите/банкерките. А проблемите на т.нар. обикновени хора са по-различни.

Времената са трудни и са голямо изпитание за по-крехката психика, коментират психолозите. Куца лечението, липсва превенцията. Какво ще предпази тези хора от това да препашат оръжието?

Хепи, хепи енд!

Всичко станало така, както бил обещал премиерът. В първата емисия на държавната телевизия след края на екшъна това най-важно обстоятелство беше съобщено в самото начало на новината. Премиерът му бил казал: момче, няма да те бием, няма да те унижаваме, имаш моята дума. Междувременно в друга медия бе изяснено, че не му го е казал лично, което би било най-малкото непрофесионално.

Инфантилно общество с още по-инфантилни предводители, с къде насила, къде блажено инфантилизирани медии.

Простреляният банков охранител ще го бъде. Последната заложничка напусна банката след 18-ия час. Жените, слава Богу, не пострадаха, ако изключим, разбира се, преживения стрес. След екшъна те – като една – благодариха на полицията, поклониха се и излязоха. А публиката гледа и не знае – да се смее ли, да плаче ли...