Стига недосегаемост!
25 септември 2009Едва ли някому би хрумнало да остави на джебчията онова, което е задигнал. Не така стоят нещата в случаите на милионни кражби, пране на пари, укриване на данъци, трафик на хора и наркотици и друга организирана престъпна дейност. Първо защото тези неща трудно и дълго се доказват и докато се стигне до съдебна присъда минават години. Има и национални особености, в зависимост от това доколко една държава е засегната от пипалата на организираната престъпност.
Между двете крайности
Действията на италианската прокуратура и полиция срещу мафията са относително по-твърди и по-улеснени, отколкото тези в Германия да речем. В Италия е достатъчно мотивираното подозрение за членуване в мафиотска групировка, за да се отнеме имущество. За това не е нужна влязла в сила присъда. Заподозрените са длъжни да докажат, че имуществото им има легален произход.
В Германия подобно нещо би било невъзможно. Германски експерти се оплакват от законодателни пропуски, които водят дотам, че разследването за пране на пари, например, е неимоверно затруднено и рядко води до успех, освен ако престъпникът по небрежност не е оставил съвсем еднозначни следи - от сорта на паметна бележка като: "На А. за вчерашната доставка на един килограм кокаин". Ясно е, че толкова разсеяни престъпници са рядкост. Смята се също, че в Германия недостатъчно ефективно се използват възможностите за отнемане на имущество, придобито от криминална дейност.
При всички положения запорирането му е възможно само в случаите на наличие на тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, а за такива се смятат например не само убийства, сексуални издевателства над малолетни, но и укриването на данъци, оказването на помощ за укриване на данъци, прането на пари, прикриването на произхода на неправомерно притежавани имущества, или пък организираната контрабанда на стоки или хора.
Във всички случаи обаче отнемането на имущество е само временна мярка, докато влезе в сила присъда на съда. Едва тогава става ясно дали запорираното се отнема в полза на държавата и на гражданите и организациите, които са били ощетени, или се връща обратно на притежателя. Има и една особеност на германското следствие по този въпрос: конфискуваното не е задължително да е част от натрупаното нелегално състояние. И съвсем легално придобити вещи на обвиняемите, като луксозни автомобили или скъпи часовници, също могат да бъдат отнемани.
По-добрият пример за България
Страни като Австрия, Ирландия или Холандия вероятно са по-добрият пример за България в това отношение. В Австрия, например, следствията по запорирането на престъпно придобито имущество са напълно отделени от делото по основното обвинение. Към икономическата полиция има специален отдел, който се занимава с разследването на нелегално имущество. Заподозреният е този, който трябва да докаже произхода на парите, а не полицията. Повечето европейски държави в последните години промениха своите законодателства по отношение на престъпно натрупаните имущества, включително и по призива на Европейската комисия, която през 2008 година предложи десет стратегически приоритета за запорирането и конфискуването на престъпно придобито имущество.
В изпълнението на тези изисквания България и без друго е безнадеждно закъсняла. Повече активност в тази насока никак няма да й навреди, стига, разбира се, да не се погазват основните демократични права на гражданите, включително и презумпцията за невиновност. Крайно време е престъпната дейност в България да не носи повече имиджа на "недосегаема".