Стига сме се занимавали с прическата му

Омразата обединява, но и заслепява Когато мразим, без да искаме, пропускаме всевъзможни разлики, нюанси и противоречия. Омразата поражда чувство на превъзходство, защото създава у нас впечатлението, че разполагаме с по-добри идеи, представи и визии от онези, които мразим.

Днешна Америка вече не е така силно сплотена около мечтата за по-добър живот, както е било винаги в тази огромна страна от десетилетия насам. Ако може да се говори за някакво доминиращо чувство – то е на омразата към противниковия политически лагер. В една двупартийна система това е сравнително лесно - както е казано още в Евангелието на Матей: "Който не е с мен, е против мен".

През 2016 година, когато Доналд Тръмп беше избран за президент, бях кореспондентка на Дойче Веле в САЩ. Пропътувах хиляди мили от Изток на Запад и от Север на Юг. Посетих големите метрополии, но и в много от малките градчета. Проследих целия поход на Доналд Тръмп към Белия дом. Видях с очите си как въодушевяваше масите - студенти и работници, пенсионери, майки, домакини и бизнесмени. Станах свидетелка и на това, колко дълго време  беше необходимо на Демократическата партия, докато изобщо схванат, че този мъж може действително да успее – първо да стане основен кандидат на републиканците, а после и да спечели директния двубой с Хилари Клинтън. Демократите бяха заслепени от арогантността на властта. Те очевидно не са могли да си представят, как една телевизионна звезда би могла да надвие над властовия апарат на Клинтън. Да победи една жена, която беше толкова сигурна в себе си, че нарече поддръжниците на Тръмп "жалки" хора.

Недемократични рефлекси

Преди точно една година (20.1.2017) Доналд Тръмп положи клетва във Вашингтон. Оттогава насам е почти невъзможно да се анализира политиката на президента по трезв и разумен начин. Всички, като по рефлекс, повтарят: "колко страшно, колко ужасно". Подобно нещо е недемократично, а и глупаво. В крайна сметка Тръмп бе избран по правилата на американското избирателно право. И много от либералните медии проиграват голяма част от доверието, с което се ползват.

Разбира се, тяхната задача е да обясняват колко опасни са много от постингите на президента в Туитър. Или чрез журналистически разследвания и факти да разкриват кои са средите, които ще извлекат действителни изгоди от неговата данъчна реформа. Но без истерия и пяна на устата. Също така ясно е, че всеки човек с трезв и критичен разум би трябвало честно и открито да забелязва и цени  у политическия си противник и онези страни, които са добри и положителни.

Справедливи искания към Германия

Какво е например грешно в искането на Тръмп Европа най-сетне да започне да води обща и силна външна и отбранителна политика? Защо един американски президент да не може да призове Германия към по-сериозен финансов ангажимент в рамките на НАТО? И тъкмо Германия би трябвало много по-внимателно да се вгледа в собствената си европейска политика, когато започне да критикува лозунга на Тръмп "America first". Защото и нашият финансов министър през последните години се водеше основно от интересите на собствената си страна, когато налагаше на други европейски народи строга политика на икономии. Не без основания би следвало да се замислим и по една друга тема, препоръчвана от Тръмп: за раздутата бюрокрация и високите разходи на ООН.

Аз също се стряскам от агресивните постинги на Тръмп срещу Северна Корея. Те предизвикват у мене нерядко и страх. В същото време обаче виждам и това, че правителството на Барак Обама е било неспособно да забележи истинските мащаби на ядреното въоръжаване на Пхенян. Да, и аз изпитвам сериозна загриженост, когато гледам как Русия и Китай запълват вакуума, оставен от американците в редица критични региони на света, в които те досега се грижеха за реда.

Но и не бива да забравяме, че всъщност Барак Обама беше този, който създаде новата доктрина "leading from behind" (да ръководиш нещата от задна позиция). И неговият провал в Сирия, както и в Средния и Близък изток няма как да бъде приписан на Тръмп.

„Със стил и почтеност“

Най-важното изречение по време на цялата предизборна битка в САЩ, според мен, произнесе Мишел Обама: "Когато другите се държат зле, нека им отговорим със стил и почтеност". Критиците на Тръмп в САЩ, а и в чужбина, би трябвало да вземат това изречение присърце.

Доналд Тръмп е президент от една година и противно на  всички надежди за импийчмънт, си личи, че ще остане на власт още за известно време. В Америка има един популярен израз: "Get over it", който в свободен превод означава: "Такива са нещата сега". Дошло е времето да се внесе повече обективност в дискусията около Тръмп. Стига сме се занимавали с прическата и тена му! Нека говорим за политиката му, но обективно и разумно. Вместо да изпадаме в истерия от някой негов постинг в Туитър, да анализираме какво е грешното, но и какво е смисленото в неговите политически искания. А и да си признаваме, колко трудно е да се носи политическа отговорност в днешния свят. Да мразиш някого, е най-лесната работа. Далеч по-трудно е да разработваш и предлагаш истински алтернативи.