Сто години Ердоган

Той се пали на Запада и Израел, говори срещу режима на Асад в Сирия и се заканва на кюрдските бойци в Кобане. Днес почти нищо не е останало от надеждите, които събуди избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция на 10 август. Към своите противници тогава той се обърна с думите: "Нека оставим старите вражди в стара Турция."

Ето че вече сто дни той е начело на неговата "нова Турция". Страната обаче си остава все така разделена, а в международен план Ердоган успя за това време да проиграе доста политически капитал. И все повече започва да напомня на Путин. Крайните му изказвания вече предизвикват подигравки от страна на критиците му и нарастваща загриженост сред съюзниците на Турция. Малко преди посещението на папата в Турция, Ердоган нападна Запада, че се опитвал да експлоатира мюсюлманите. А по време на предизборната си кампания, още като премиер, той сравни политиката на Израел с тази на Адолф Хитлер.

Ердоган: "Искат ни мъртви"

Турският президент открито говори за това, как критиците му имали психологически проблем: "Само защото повтарям научно доказани факти, бивам нападан от западни медии и от чужди нам хора, развили его комплекс". С "чужди" той има предвид прозападно настроените турци.

"Онези, които идват в ислямския свят, обичат петрола, златото и диамантите, харесват евтината работна ръка и скандалите", громи Ердоган противниците си, които обвинява, че само се правели на приятели на Турция. "Всъщност те ни желаят мъртви, искат да видят, че децата ни умират", твърди той разпалено. Според него Америка била открита от мюсюлмани, след като в дневника си Христофор Колумб описва истинска джамия край бреговете на днешна Куба.

Друга проява на Ердоган също предизвика световното внимание. На среща на върха на жените в Истанбул той апелира към нежния пол да се концентрира върху майчината роля, защото равнопоставеността между половете на работното място противоречала на "човешката природа".

Ердоган сравнява Кюрдската работническа партия ПКК и сблъсъците в Кобане с терористичните акции на "Ислямска държава", макар същевременно да твърди, че не е против мирния процес с ПКК. Турция си навлече много международни критики заради поведението си около събитията в Кобане. Първоначално Ердоган изключи всякакви военни действия срещу джихадистите от "Ислямска държава" в съседна Сирия, а след това възможността за това все пак беше обсъдена. Турската армия разположи танкове по границата със Сирия, но не ги използва, когато екстремистите почти превзеха Кобане.

Опасност от авторитаризъм

Не от вчера са упреците към Ердоган, че работи за ислямизацията на Турция. Така например само за една година почти се е удвоил броят на учениците в страната, посещаващи религиозни гимназии и средни училища, съобщи наскоро вестник "Тараф". Но Ердоган залита и към авторитаризъм. Турското правителство подготвя пакет от закони, които ще позволят по-твърд подход на властите срещу демонстрантите в страната. По силата на един от тези закони, чуждите съпрузи на турски граждани ще получават турско гражданство само след щателна проверка на "общия морал" на съответното лице.

Част от "новата Турция" на Ердоган е и новият му президентски дворец в Анкара. Няма публични данни за това, колко е струвало изграждането на помпозната сграда, която, според Сдружението на архитектите, е построена в природен резерват. По информация на турския вестник "Хюриет", по време на командировка в чужбина миналия месец Ердоган бил оценил разходите на 400 милиона евро - солидна сума за една страна, чиято икономика все повече забавя ход и чието правителство наскоро намали прогнозата си за икономическия ръст през тази година на 3,3 процента - три пъти по-малко отколкото през 2010-та.

Краят на турския икономически бум може да застраши властта на Ердоган. Но засега той държи здраво юздите в ръцете си. От тази гледна точка неговата цел - да посрещне като президент стотния юбилей на турската държава през 2023 година - изглежда постижима.