Страната на ограничените мечти

Каква е предисторията? Часове преди влизането в сила на новия имиграционен закон в американския щат Аризона федералният съд блокира най-спорните елементи от него, включително правото на полицията да арестува предполагаеми нелегални имигранти само по подозрение. Съдията постанови, че спорните параграфи засягат федералното право и следователно спадат към компетенциите на Вашингтон.

Защо тази ксенофобия? Защо тъкмо сега?

В спора около строгия имиграционен закон доминират емоциите, а не аргументите. Затова на първо място някои факти:

Въпреки всички проблеми, САЩ не са страна, в която преобладава нетърпимост към чужденците. Те дължат своето съществуване, своето благосъстояние и мощ на огромния приток на хора от целия свят. САЩ си остават безспорен световен шампион по имиграция: те приемат без големи разисквания повече легални мигранти от всяка друга страна и освен това ги интегрират по-добре. През 2008 за пръв път получиха американски паспорт над един милион души. Така че да се говори за "крепостта Америка" е абсолютно неоснователно.

Въпреки сравнително либералната имиграционна политика на САЩ, натам напират повече хора, отколкото държавата е готова да приеме. Днес в САЩ живеят около 11 милиона "нелегални". И все пак напливът намалява, а не се увеличава. Защо тогава тъкмо сега тези вълнения около имиграцията? Защо решението на един съдия предизвика обществен дебат, който определено носи ксенофобски черти?

Трезвият поглед върху проблемите показва, че прости решения няма. Фактът, че в САЩ живеят 11 милиони хора без редовни документи, не подлежи на никакво разкрасяване. Впрочем виновни са не само хората, които живеят на периферията на обществото. Законите се нарушават и от други, например от онези американски предприятия, на които им е много удобно да използват евтината работна сила на нелегалните. Това води към понижаване на надниците и "икономисване" на социалните разходи. Отдавна вече американското земеделие, услуги и строителство не могат да функционират без нелегалните. А колко иначе почтени американски граждани задават въпроси на своята детегледачка?

Ринг свободен за скандалджиите!

Актуалната истерия впрочем е симптом и на актуалната политическа култура. Опозиционните републиканци предоставят терена на скандалджиите. Така беше при дебата около здравната реформа, клеймена като "диктатура" или "социализъм". Така е в дискурса за замърсяването на атмосферата, в който никой консерватор не смее повече да надигне глас против вредните газове - въпреки че в САЩ това беше първоначално идея на републиканците. А подкрепяната навремето от Буш имиграционна реформа днес се представя от опозицията като "дело на сатаната", макар всеки да знае, че няма начин да се избегне повелята за легализиране поне на част от онези 11 милиона без документи в Америка.