Страсти в медийния будоар

Някой може да си помисли, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са се превърнали в основно медийно събитие в България. Съвсем не. „Тумба-лумбата” на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радио-телевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси „А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?” или „Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?” прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама. И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за публично-интимните отношения между власт и медии.

Греховни контакти с медиите

В навечерието на 20-годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си „национални”, след което участниците побъбрили „приятелски” с домакина на чаша вино в президентството.

В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да „уважи” деня на отворените врати на прословутата медиа...

Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни греховни контакти с медиите.

Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да „придружават” безплатно в президентския или премиерски самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като „официални посещения”. Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на „бащиците”, както и днес иронично наричат първите ръководители на „държавата и народа”, се правят пред едни и същи журналисти от проверени /разбирай „контролирани”/ медии, а излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподаническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.

Медии за всичко и с всеки

Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели. През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция „Бъздеш” /Buzzdash/ направи проучване в Интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. В годишния си доклад за 2009-та организацията „Репортери без граници” постави европейска България на 68-мо място в класацията за свобода на печата (последна от всички държави в ЕС), изоставаща на сериозна дистанция от Гана, например. През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. Комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на „всичко и с всеки медии ” за „мероприятия със съмнителен ефект”, както отчетоха експерти.

От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията. А най-малко за българската такава.