Страховете на испанските родители

"Когато започне новата учебна година и децата се нуждаят от нови дрехи и нови учебници, парите все не стигат. Вече няма нито добавки за училищния стол, нито добавки за учебници. Докато цените на основните хранителни продукти, на тока и водата постоянно растат, жизненият стандарт постоянно спада", казва Лурдес де Абайо, учителка по музика в една мадридска гимназия. Самата тя има проблеми с издръжката на семейството си – съпругът ѝ Луис, който също е учител, едва наскоро е бил назначен на непълен работен ден, след като в продължение на две години е бил безработен. А учителските заплати отдавна не се компенсират според инфлацията, съкратени са и допълнителните финансови възнаграждения – например тези за Коледа.

Лурдес и Луис са се отказали от всички развлечения. Те не могат да си позволят да ходят на кино, театър или концерт. "Ограничаваме се във всичко, за да имаме пари за 3-годишната ни дъщеря", казва учителката.

Ерозията на средното съсловие

Лурдес и съпругът ѝ са част от средното съсловие в Испания, което е в особено голяма степен поразено от кризата, от нарастващата бедност и социалното неравенство, както обяснява Хуан Хосе Лопес от благотворителната организация "Каритас". Изследванията, направени от Лопес и неговите колеги, сочат, че от началото на кризата през 2007 година средното съсловие в Испания става все по-уязвимо. "Все още не можем да наречем средната класа бедна, но общото обедняване се отразява най-вече на нея, включително на децата и младежите. Испания междувременно се е превърнала в страната с най-големи социални различия в цяла Европа", казва Хуан Хосе Лопес.

Данните са просто ужасяващи: докато броят на испанските милионери е нараснал с 13,2 процента само за една година, 21 на сто от испанците живеят под границата на бедността. Три милиона души са принудени да се издържат с по-малко от 30 процента от средните доходи. Не по-малко тревожно е положението при децата, от които в бедност живеят 26,7 процента. 26 на сто от испанците са безработни, а 400 000 са загубили жилищата си. Жизненият стандарт непрекъсното се понижава заради съкращенията и високите данъци.

"Приватизацията в сферата на здравеопазването и образованието се извършва все по-мащабно. Училището и лекарствата стават все по-скъпи. Цялата обществена система, която осигурява известно равенство, постепенно изчезва", констатира Хуан Хосе Лопес.

Системата е пред провал

Още с идването си на власт през ноември 2011 консервативното правителство на Мариано Рахой обеща да не прави съкращения в сферата на образованието и здравеопазването. Явно обаче управляващите са забравили обещанията си. През последните две години министерството на здравеопазването е свило бюджета си много повече от другите министерства. "Децата вече нямат право на контролни медицински прегледи. Единствено имунизациите не са премахнати", казва Лурдес де Абайо.

Семейството не може да намери място за дъщеря си в държавна детска градина, тъй като почти всички детски заведения са частни, а в тях месечната такса е 500 евро. В държавните училища пък през последните две години са съкратени 83 000 работни места. "Цялата система е пред пълен провал", заключава Лурдес де Абайо.