Страхът от 1 май

Гражданите на осемте източноевропейски държави, които влязоха в ЕС през 2004, а именно: Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и трите балтийски републики, от 1 май т.г. ще могат свободно да се трудят в ЕС, без да се нуждаят от разрешително за работа.

Най-важният въпрос, който безпокои мнозина в Германия, е колко трудещи се от Източна Европа ще дойдат след 1 май. Институтът за изследване на трудовия пазар и професионалното развитие в Нюрнберг, също както и ресорният еврокомисар по труда и социалните въпроси Ласло Андор предполагат, че ежегодно към Германия ще пристигат към 100 000 кандидати за работа от Източна Европа.

В Германия недостига работна ръка

До 2020 се предполага, че броят им ще бъде между 600 000 и 900 000. Германската министърка на труда Урсула фон дер Лайен въпреки това не очаква дъмпинг на заплащането: "У нас не достига не работа, а работна ръка, и този недостиг ще се засили през идните години допълнително", казва тя.

Същевременно признава, че повод за известни опасения има в сектора на ниските заплати, поради което правителството предприело предпазни мерки, като въвеждането на минимални заплати в отделни браншове, например в строителството.

В Австрия предполагат, че общо между 20 000 и 25 000 ще пристигат на година от Източна Европа. Австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер наскоро обясни, че не очаква драматичен прилив на чужда работна ръка, защото източноевропейските работници просто вече са в Австрия.

И в момента 10% от работните места в източната провинция Бургенланд са изцяло в унгарски ръце. Същото е положението във Великобритания и Ирландия, които първи либерализираха своите пазари за източноевропейци. И там не се оправдаха първоначалните мрачни прогнози за дъмпинг от Източна Европа.

Някои работни места ще излязат "на светло"

В Германия дори очакват известен отлив от черния пазар на труда, поради либерализацията за източноевропейците. Интересна е и друга тенденция: пазарът за квалифицирани вече не е така привлекателен за мнозина от чужденците. Полски лекари, инженери или занятчии междувременно предпочитат да си търсят работа в Швеция, Швейцария или Норвегия, където условията за работа и заплащеното са по-добри от германските.

Повече шансове на германския пазар могат да очакват предимно ниско-квалифицираните, за които в родината им няма или има само изключително ниско платена работа. Не напразно германските синдикати се опасяват, че предстои нов засилен натиск над заплатите в сегмента на нископлатения труд.