Страхът от източноевропееца

Този път засегнати са не само обичайните заподозрени - България и Румъния, но също и страните от първата вълна на петото източно разширяване на ЕС: Чехия, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Полша, Словения и Словакия. За гражданите на тези страни от 1 май швейцарските власти налагат квота от 2000 разрешителни за работа годишно. Само за сравнение: през 2011-та са дадени 6000 разрешителни. Федералният съвет (правителството) изтъква, че 1,1 милиона граждани на ЕС се възползват от икономиката на страна с население 7,9 милиона души, но увеличаващата се имиграция засилва опасенията във връзка с интеграцията им и спазването на минималната заплата и условията на труд.

Защо говорят за пропаганда?

По силата на Шенгенското споразумение от 1 май 2011 година гражданите на въпросните страни трябваше да могат свободно да влизат на територията на Швейцария. Тъй като правителството бе против даването на пълна свобода на източноевропейците, то постигна допълнително споразумение с ЕС, което даваше на Швейцария право да ограничава броя на идващите източноевропейци, ако за 1 година желаещите надвишат с 10 % средните стойности за последните 3 години. Именно с тази предпазна клауза сега властите обосновават новата ограничителна мярка. Швейцарската правосъдна министърка Симонета Сомаруга заяви, че решението е следствие от засилената миграция от Източна Европа към Швейцария. Тя цитира статистически данни, според които само за 1 година в алпийската държава са пристигнали 7 000 източноевропейци, които са подали и молба за работа. Според министърката това представлявало увеличение с точно 3 пъти спрямо предишните години.

Междувременно редица европейски политици разкритикуваха поведението на швейцарските власти. Говорителят на ЕС Михаел Ман заяви, че всички страни-членки на ЕС трябва да бъдат третирани наравно, и че Швейцария нарушава правилата за свободното придвижване на гражданите на Общността. Няма никакво основание за подобна рестриктивна политика, още повече, че на швейцарския пазар на труда не се забелязват негативни тенденции, каза говорителят. На същото мнение е и председателят на ЕП Мартин Шулц, който дори нарече швейцарското решение "дискриминационно" и "противоречащо на духа на споразумението между ЕС и Швейцария". От името на засегнатите страни представител на т.нар. Вишеградска група заяви, че особено по време на криза не бива да бъдат застрашавани икономическите свободи в Европа.

През 2011 година Швейцария е приела общо 95 хиляди граждани на ЕС, от които 65 хиляди са останали в страната. На този фон Християнската Народна партия на Швейцария обяви, че миграцията от Източна Европа не се отразява сериозно на ситуацията на трудовия пазар в страната. Също и за швейцарския експерт по въпросите на трудовата миграция Джани д'Амато решението на правителството е за вътрешнополитическа употреба. Пред Дойче веле той заяви, че с това управляващите искат да покажат, че се отнасят сериозно към проблема с миграцията. 

Ограничения за българите и след 2014-та

Швейцария е популярна дестинация и сред българската трудова миграция. За българските граждани, които желаят да живеят и работят в Швейцария, важат определени квоти, които през последните години винаги са максимално запълнени. От средата на 2009 година, когато влезе в сила Споразумението за свободното придвижване на работната сила, броят на пристигналите в алпийската държава българи е нараснал с повече от 60 процента и към края на февруари т.г. е достигнал 10 887 души. Това представлява само 1 % от всички граждани на ЕС, живеещи в Швейцария. Въпреки това според швейцарските медии правителството смята да продължи срока на ограниченията за българи и румънци и след май 2014 година, когато изтичат сегашните квоти за гражданите на двете балкански страни.

Автор: Г. Биркенщок, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева