Стресна ли се Асад?
4 август 2011Най-сетне Съветът за сигурност заклейми ставащото в Сирия, под формата на така наречената "президенциална декларация", прочетена от индийския председател на Съвета, Хардип Синг Пури: "Съветът за сигурност настоява за незабавно прекратяване на насилието на сирийския режим срещу гражданското население и призовава и двете страни към максимална сдържаност."
Възможности за промяна?
Китай и Русия блокираха приемането на резолюция, но одобриха тази по-слабо формулирана декларация. От своя страна Ливан, къто съсед на Сирия, изрази силни резерви, застъпвайки становището, че това не бил пътят за разрешаване на кризата. Западните страни обаче са доволни от апела на ООН, както подчерта британският посланик Марк Лайъл Грант: "Ако Ливан желаеше, би могъл да блокира тази декларация. Фактът, че всички 15 страни гласуваха единодушно, е извънредно важен. Той демонстрира сплотеността на международната общност."
На този фон от Дамаск дойде новината, че президентът Асад е постановил с декрет, подписан в четвъртък, правото за образуване на политически партии. Създаването на многопартийна система е едно от централните искания на сирийската опозиция. Още в края на миналия месец правителството прие закон, разрешаващ, с редица ограничения, образуването на политически партии. Сирийската политика се доминира от управляващата от 1963 партия Баас.
Явно режимът започна да усеща натиска
Според официалната осведомителна агенция САНА целта била "да се обогати политическият живот, да се създаде нова динамика и възможности за промяна в политическата власт". Не се допуска обаче създаването на партии на основата на "религия, племенна принадлежност и регионални интереси, както и партии, дискриминиращи въз основата на раса, пол или цвят на кожата".
Декретът на президента Асад означава, че съдържащите се в него мерки влизат в сила незабавно, без да се изисква одобрението на парламента. Декретът бе оповестен само няколко часа след декларацията на Съвета за сигурност, осъждаща кръвопоролитията в Сирия. Това съвпадение едва ли е случайно. Явно режимът започва да усеща комбинирания натиск от вътрешната опозиция и международните протести.