Студена война в топли води

Наскоро Китай и Русия за първи път проведоха съвместни маневри в Южнокитайско море, от друга страна обаче американците и японците започнаха да си сътрудничат по-тясно. В Южнокитайско море се сблъскват най-вече китайски и американски интереси. Пекин от години провокира своите съседи, защото окупира спорни острови и енергично разширява своята сфера на влияние. Ситуацията е заплетена: противостоят си двете най-силни в икономическо и военно отношение страни в света - Китай и САЩ. Също като Русия, и те са атомни сили, а и трите са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. 

За какво става дума в конфликта?

Регионът югоизточно от Китай е от изключително икономическо значение за страната. Като икономическа сила САЩ са заинтересовани от това да има сигурна и честна морска търговия и смятат, че влиянието им в Югоизточна Азия е застрашено. През региона се транспортират стоки на стойност от над 5000 милиарда американски долара, а китайското правителство подозира, че под морското дъно се крият едни от най-богатите петролни находища в света.  Проф. Хауърд Льовен смята, че взаимната икономическа зависимост е толкова голяма, че нито една от тези страни не би могла да си позволи да разширява конфликта помежду им. Льовен е експерт по проблемите на Източна Азия в университетите в Хамбург и Ерланген-Нюрнберг. Въпреки всичко разходите за въоръжения през последните години нарастват  значително, а с това се увеличава и конфликтният потенциал, твърди ученият.

Пекин минава в нападение

Този потенциал се разраства особено сега, тъй като икономическата мощ на Китай постепенно се преобразува във военна. Това си проличава по все по-агресивното поведение на Китай в случаите, в които страната желае да прокара собствените си претенции за власт, посочва Льовен.

От 1990-те години насам Народната република постоянно превръща отделни свои острови във военни бази, непосредствено под носа на съседните държави. Междувременно на базите има цели военни пристанища  и дори писти за кацане, изградени направо върху засипаните островни рифове и дюни. Така Китай постепенно настъпва в непосредственото обкръжение на своите съседи, особено Филипините се чувстват застрашени.

Правителството в Манила дори внесе жалба. На 12 юли Арбитражният съд в Хага отхвърли историческата аргументация на Китай за експанзията му в Южнокитайско море и обяви, че с присвояването на островите Китай нарушава Конвенцията на ООН по морско право. Но променя ли това цялата ситуация?

„Едно съдебно решение не означава присъда”, казва Михаел Паул от берлинската Фондация „Наука и политика”. Международното право не разполага с механизми за санкции, чрез които да се прокарват решенията на Международния съд. Единствено от добрата воля на замесените в конфликта държави зависи дали нещо ще се промени или не. „По тази причина преговорите между Китай и Филипините се влошиха, вместо да се подобрят”, казва експертът. На всичко отгоре Китай иска Филипините да обявят въпросното арбитражно решение за невалидно, ако изобщо желаят да преговарят с Пекин

Конфликтът разцепва региона

Тъкмо затова САЩ залагат на собствени маневри със своите съюзници в региона. Може би най-близкият от тях са именно Филипините, но новият президент на страната Дутерте иска да прекрати съвместните патрули и сам да води преговори с китайското правителство.

Други противници на Китай, като например бившата „братска държава” Виетнам, пък целенасочено търсят близост със САЩ. През май т. г. президентът Обама отмени десетилетното ембарго за продажбата на американски оръжия за Виетнам. Очакват се и други отстъпки пред Ханой.

Друг важен глобален играч като Русия, на свой ред, се включи в спора на страната на Китай. „Русия иска да бъде призната като равноправна велика сила, но де факто влезе в ролята на младши партньор на Китай”, казва експертът по проблемите на сигурността Паул и добавя, че Русия е заинтересована от това да поддържа партньорски отношения с Китай в региона на Южнокитайско море.

"За по-малките държави в региона е, разбира се, твърде обезпокоително, че още една велика сила проявява активност в техните акваториални води. Това несъмнено е ескалация на напрежението”, казва Паул.

Пекин освен това продължава да се въоръжава, за да може някой ден да мери военни сили със САЩ. От 2006 г. насам официалният китайски военен бюджет расте с повече от 9% на година. Само САЩ отпускат повече пари за военни цели. След всяка маневра на Народната република следва обаче маневра-отговор от страна на САЩ и неговите съюзници, както и обратното.

С всеки нов кораб и нов субект се усложнява конфликтната ситуация в региона. Китай и Русия дори организираха съвместно военно учение, на което показаха как се превзема остров, използвайки за целта истински бойни оръжия. Вашингтон правеше постоянни опити да събере всички засегнати страни на масата на преговорите, но не постигна никакъв успех.

Според германския експерт Паул, китайците не желаят военен конфликт, но ситуацията е латентно опасна поради постоянната ескалация на напрежение в региона. В този спор на суперсилите не се очертава и скорошен изход.