Съветът за сигурност на ООН заплашва Хартум със санкции, като се позовава на конвенцията, забраняваща геноцида.

И все пак той се движи - макар и бавно и мъчително като воденичен камъку но все пак Съветът за сигурност се задвижи в правилната посока. След приетата в събота резолюция номер 1564 - нещата изглеждат съвсем различни. Защото тази резолюция попада в контекста на член 7-ми на Международната харта на ООН, което е извънредна рядкост. Това означава, че Съветът за сигурност разглежда положението в Судан като заплаха за Световния мир, международната сигурност и стабилността на региона.

Резолюцията на ООН нанася тежък удар срещу режима в Хартум, който беше твърдо убеден, че може да прави каквото си пожелае в онези региони, които централното правителство все още държи под своя контрол. Защото Африканският Съюз не представлява сериозна заплаха и авторитет - както показаха досегашните безрезултатни преговори в нигерийската столица Абуджа. Напротив - те даже сякаш добре се вписваха в стратегията на диктатора Ел Башир за печелене на време и протакане. Нещо повече, режимът даже беше убеден, че държи в ръцете си политическият коз, с чиято помощ да наклони везните в своя полза в региона на Дарфур: става дума за подготвеното за подпис споразумение за мир със Южен Судан, което щяло да прекрати най-продължителната гражданска война в Африка.

Само че вятърът се обърна срещу Хартум. Това си личи и по факта, че за пръв път в своята история Съветът за сигурност на ООН изрично се позовава на конвенцията, забраняваща геноцида от 1948 година. Посланието на международната общност сега е съвсем еднозначно и очевидно: На режимът в Хартум остава малко време да се подчини или да приеме възможно най- строги санкции по отношение на петрола, включително и лични санкции срещу отделни членове на правителството. Не е нужно кой знае какво въображение за да си представим бъдещата съдба на режима, ако действително се стигне дотам.

Двете постоянни членки на Съвета за сигурност Китай и Русия не предотвратиха приемането на тази необичайна резолюция, макар че се въздържаха от глас. Самият факт обаче, че подобна решителна резолюция беше приета би трябвало да накара Хартум сериозно да се замисли, как да излезе от трудната ситуация, която сам създаде. Отговорът на Международната общност е ясен: резолюцията трябва да се приложи на дело без възражения, и което не е по-маловажно - да се подпише мирният договор с Южен Судан. Хората в Судан - както и навсякъде другаде по света - се стремят към мир. Затова, онези, които потъпкват подобни въжделения, трябва да бъдат наказани. Механизмите и инструментите за това са налице, и това се отнася не само до Судан.