Съдбата на един мъж, "обидил" исляма

Германската канцлерка Ангела Меркел за пореден път защити исляма и мюсюлманите, като подчерта, че никой няма право да ги поставя под генерално подозрение. В същото време обаче Меркел заяви, че "религиозната свобода и толерантността не означават, че шериатът може да бъде поставян над конституцията". Ако Меркел беше гражданка на Саудитска Арабия, това изречение със сигурност щеше да ѝ докара огромни трудности. Именно такъв е случаят със саудитския блогър Раиф Бадауи, който беше осъден на 1 000 удара с камшик, 10 години затвор и огромна парична глоба заради това, че бил обидил исляма.

Кой всъщност обижда исляма?

В действителност обаче обида за исляма е именно тази присъда. Тя уврежда тежко неговия имидж, тъй като "прегрешението" на Бадауи се състои единствено в това, че е дръзнал да изрази мнение, което се натъква на одобрение не само на Запад, но и сред много мюсюлмани по целия свят: блогърът беше коментирал липсата на разделение между държава и религия в Саудитска Арабия и се беше "осмелил" да постави исляма на едно стъпало с християнството и юдейството.

Когато миналия петък Бадауи изтърпя първите 50 удара с камшик, повечето западни медии реагираха най-много с две-три изречения. Всички погледи бяха вперени в Париж. Всички осъждаха терора и защитаваха свободата на словото. Всички казваха "Ние сме Шарли". Но никой не организира протест в защита на един блогър, който - подобно на убитите карикатуристи от "Шарли Ебдо", просто е упражнявал правото си на свободно мнение. Само неколцина правозащитници и леви колумнисти обявиха: "Аз не съм само Шарли! Аз съм и Раиф!". В арабския свят също нямаше значими прояви на солидарност с Раиф Бадауи - и там интелектуалците и активистите се занимават предимно с "Шарли Ебдо" и карикатурите на Мохамед.

Кого подкрепя Западът?

При това международната общественост е длъжна да надигне глас в защита на Бадауи. И най-вече Западът. Защото блогърът не е изтезаван от някакви си терористични клетки, а от правосъдието на една държава, смятана за партньор на Запада. Една държава, в която боят с камшици и обезглавяването спадат към обичайния наказателен инструментариум. Крайно цинично е подобен режим да бъде смятан за партньор в международната борба срещу тероризма. Не корумпираното саудитско кралско семейство, а хора като Раиф Бадауи заслужават нашата подкрепа.