Изпитание в Еврогрупата

Новото гръцко правителство беше обещало да прекрати окончателно всякакво сътрудничество с т. нар. Тройка - кредиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ. През уикенда обаче се оказа, че правителството в Атина не може да изпълни това си предизборно обещание. Представители на Атина и на Тройката, която в последно време някои подигравателно наричат Ипипит (съкр. от: Институциите преди известни под името Тройка), отново се събират, най-малкото да проверят с какви наличности разполага Гърция. Защото не могат да се водят каквито и да било преговори, без на масата да са представени конкретни цифри за състоянието на гръцкия държавен бюджет, твърдят от ЕС. Като изключим общоватите искания и приказки, правителството на Алексис Ципрас досега не е представило никакви конкретни данни. На провалилата се миналата седмица среща на Еврогрупата финансовият министър Янис Варуфакис също не направи конкретни предложения и не представи никакви баланси.

Банките ще останат без пари

Премиерът Ципрас още веднъж подчерта, че страната му не искала пари, а време за нова политическа ориентация. По мнението на европейските експерти обаче, Гърция има нужда от допълнителни средства и то спешно. Банкови анализатори изчисляват, че от месец декември насам от страната са изтекли 20 милиарда евро. Прогнозите за ежедневния отлив на капитали се колебаят между 200 и 500 милиона евро. По тази причина гръцките банки още отсега зависят от т. нар. ELA, или спешни кредити от ЕЦБ, която повиши горната граница до 65 милиона евро. Тъй като от две седмици насам ЕЦБ не признава гръцките държавни облигации за гаранция за нормално финансиране от международните финансови пазари, остават само спешните заеми. Те се отпускат по правило само за преходен период от време за решаването на краткосрочни проблеми с ликвидността.

Въпросът е колко дълго ЕЦБ ще продължи да отпуска заеми на Атина? В сряда отново ще се проведе заседание на управителния съвет на банката във Франкфурт. Ако две трети от членовете на съвета гласуват за прекратяване на финансирането на гръцките банки, гърците скоро няма да могат да теглят пари от банкоматите в страната. Освен това европейските икономисти изхождат от презумпцията, че ЕЦБ не бива да продължава да финансира Гръцката централна банка, ако страната банкрутира и престане да погасява текущите си кредити. Подобна мярка би могла да постави под натиск гръцкото правителство и да го подтикне към споразумение. През 2013 година ЕЦБ постави подобен ултиматум на Кипър, който бързо принуди Никозия да промени курса си.

Какво е действителното положение в Гърция?

Алексис Ципрас подчертава, че не иска продължаване на приключващите на 28 февруари помощни програми. Той дори избягва думата "програма" и използва "план" или "пакет". Изчисленията за това от колко пари има нужда Гърция само тази година, варират между 20 и 40 милирада евро. Още през следващите шест седмици страната трябва за погаси 4 милиарда, голяма част от които вноски към МВФ. Атина не може да си позволи да пренебрегва този международен кредитор. Освен това се оказва, че бюджетната ситуация в страната е по-тежка от очакваното.

От декември насам данъчните приходи намаляват значително, а от януари насам са с една четвърт под планираните. Много гърци спряха да плащат данъци в очакване на данъчните облекчения. Данъчните постъпления намаляват и поради факта, че Атина отказа продажбата на пристанище Пирея на китайски консорциум и част от регионалните летища на германската Фрапорт. Правителството все още не е обяснило откъде ще вземе парите за обещаното подобряване на социалните услуги и връщането на работа на уволнените държавни служители.

За какво спорят Еврогрупата и Гърция?

Ясно е, че Атина иска повече пари от досега отпуснатите почти 200 милиарда евро от двата спасителни пакета. Засега обаче Атина не е отправила официално искане. Освен това не е ясно какви условия би приела в тази връзка. В края на миналата седмица се говореше, че Гърция била готова да осъществи 70 процента от договорените реформи. Но кои точно, никой не знае. ЕС не може да обещае нови милиарди на базата на подобни мъгляви намерения. Ще се подчини ли Атина и на необходимия мониторинг? Междувременно основните предпоставки се промениха напълно. По време на предизборната си кампания Ципрас настояваше за ново опрощаване на дълговете и по-нататъшно понижаване на и бездруго ниските плащания по лихвите. Сега става ясно, че въпросът бил всъщност да бъде спасена Гърция през следващите месеци до края на 2015 година. Пък после ще си блъскаме главите за размера на лихвите и погасяването на дълговете, което предстои чак след 2022 година.

А оттук нататък?

Вероятно ще трябва да бъдат свикани още извънредни заседания на Еврогрупата за спасяването на Гърция. Защото времето изтича. Парламентите в еврозоната трябва да одобрят нови заеми за Гърция и то още преди 28 февруари. По този повод финландският премиер Александър Стуб още миналата седмица говори за "край на търпението". Германия не е препъни-камъкът относно единението около нови милиардни помощи за Гърция. Бедните страни в ЕС вече сериозно се дразнят от новите гръцки искания. А бившите кризисни страни като Португалия и Ирландия настояват за равноправно отношение към всички страни в еврозоната.

На този фон отново изскача призракът на Grexit или "гръцкото излизане". Някои европейски експерти смятат междувременно, че еврозоната може да преживее и без Гърция. Шефът на европейския спасителен чадър Клаус Редлинг предупреждава, че напускането на Гърция ще бъде възможно най-скъпото решение за всички участници. "Файненшъл таймс" пък рисува друг сценарий, според който благодарение на бързото ръзвитие на събитията Гърция ще попадне във водовъртеж и на практика по невнимание може да напусне еврозоната. Покерът в Брюксел продължава.