Съдбовен ден за Ердоган

Дали турският премиер ще излезе със засилени или отслабени позиции от изпитанието "общински избори"? Отговорът на този въпрос би могъл да дойде от Истанбул, където преди точно 20 години Реджеп Тайип Ердоган започна политическата си кариера като кмет. Сега премиерът ще понесе тежко политическо поражение, ако неговата Партия на справедливостта и развитието (АКП) загуби властта в 15-милионната метрополия.

Мустафа Саръгюл, кмет на богатата истанбулска община Шишли, е човекът, който би могъл да нанесе тежък удар на премиера. Саръгюл е кандидатът на опозиционната Народнорепубликанска партия за кмет на Истанбул. На вота в неделя той ще мери сили със сегашния кмет Кадир Топбаш, който е близък на премиера Ердоган и член на АКП. Саръгюл обещава безплатен интернет за целия град и безплатен градски транспорт за всички студенти, а това е ясен знак, че иска да спечели гласовете на младото поколение. Впрочем Ердоган нарича Саръгюл "анархист".

Остри словесни атаки

Турските политици не си поплюват в предизборната борба. Става ли дума за очерняне на противника, те не пестят острите изрази. Ударите под пояса са нещо обичайно за тях. Сегашната изборна кампания обаче е необичайна дори за самата Турция. Председателят на опозиционната Народнорепубликанска партия Кемал Калъчдароглу нарича Ердоган "най-големият крадец", премиерът пък обвинява противниците си, че са създали "терористична организация" за сваляне на правителството.

Корупционните скандали от последните седмици и месеци нанесоха тежък удар върху премиера Ердоган. Почти ежедневно в интернет излизат нови записи на телефонни разговори, които дискредитират членове на правителството и самия Ердоган. В някои от тях става дума за подкупи, в други пък - за натиск върху медиите. Премиерът продължава да твърди, че кампанията срещу правителството е организирана от бившия му сподвижник Фетхуллах Гюлен.

Отмъщението на Ердоган

В отговор на обвиненията в корупция Ердоган организира чистка в прокуратурата и полицията. Така много висши полицаи, прокурори и съдии бяха уволнени или изпратени в глуха линия в дълбоката провинция. Миналата седмица пък премиерът нареди да бъде блокиран "Туитър" - с цел да се предотврати разпространението на по-нататъшни разкрития. В четвъртък бе блокирана и видеоплатформата "Ютюб".

Според поддръжниците на Eрдоган, предприетите мерки осигуряват защитата на държавата. Противниците му пък окачествяват тези ходове като посегателство срещу демокрацията, а и като знак за паника, обзела премиера, превръщащ се във все по-авторитарен политик.

Политологът от университета в Анкара Фетхи Ачъкел смята, че Ердоган преследва точно пресметната стратегия. "След протестите около парка Гези от миналата година премиерът се опитва с контролирано напрежение в обществото да постигне целта си за промяна на президентската система в Турция. Вместо сегашната сравнително слаба позиция на президента, той се стреми да преобразува системата по френски и американски модел и самият той да застане на върха", казва Фетхи Ачъкел.

Тест за премиера

От този план обаче не излезе нищо. Вместо това броят на турците, обърнали гръб на министър-председателя, започна да расте. По време на протестите в парка Гези загинаха осем души и поляризацията на силите в обществото продължи да расте. Последните обвинения в корупция допълнително нажежават въздуха, защото разкриват в непознат досега мащаб тъмните страни на Партията на справедливостта и развитието. "Затова тези общински избори се превръщат в един вид референдум "за" или "против" непотистката, корумпирана и авторитарна политика на партията", казва Ачъкел.

Според наблюдателите, политическото напрежение след общинските избори няма да спадне. Тъкмо напротив. Фатхи Ачъкел смята, че взаимните нападки ще продължат поне до президентските избори през август. Засега не е известно дали президентът Абдуллах Гюл ще се кандидатира още веднъж, както и дали Ердоган официално ще предяви претенции към президентския пост.

Сценарии за дните след изборите

Според последните анкети, Партията на справедливостта и развитието ще спечели между 35% и 45% от гласовете, тъй като може да разчита на твърдите си консервативни избиратели. Това означава, че тя ще остане най-силната партия. В сравнение с парламентарните избори от 2011 година обаче партията ще загуби гласове. Тогава партията на Ердоган спечели почти 50 на сто от гласовете на избирателите.

Всъщност премиерът окачествява всеки резултат, който е по-висок от общинските избори от 2009 година, като успех. През 2009-та АКП спечели 38,8 процента. Ако сега обаче партията му падне под този резултат и загуби важни градове като Анкара или Истанбул, е свършено с президентските му амбиции. Неговите противници са наясно с това и чрез интернет призовават всички опозиционни гласоподаватели в Истанбул да дадат гласа си за кандидата на Народнодемократическата партия Мустафа Саръгюл.

Опозиция под прикритие

Политическите наблюдатели смятат, че недоволството от политическия курс на Ердоган расте и сред членовете на Партията на справедливостта и развитието. Колумнистът и блогър Мустафа Акьол твърди, че вътре в управляващата партията съществува "тиха опозиция", която понастоящем все още не се осмелява да се надигне. "Ако обаче популярността на Ердоган сред твърдия електорат на партията намалее, е мислим и дворцов преврат", казва Акьол.

Но дори и АКП да вземе над 40 процента от гласовете, положението надали ще се успосои. Реджеп Тайип Ердоган вече обяви, че след общинските избори ще засили натиска върху движението "Гюлен". Медиите предполагат, че Ердоган ще предприеме строги мерки срещу фирми и сдружения, близки до това движение. Близката до "Гюлен" телевизия "Канал Тюрк" вече загуби лиценза си за национален обхват.

Разцепление сред ислямската интелигенция

С оглед на ситуацията някои наблюдатели залагат на съживяване на политическите реформи. Мурат Сомер, политолог от истанбулския университет Коч, подчертава в интервю за Дойче Веле, че Турция е изправена пред "проблем на прехода към една нова ера". "Ердоган може да се задържи на власт, но само ако задуши демокрацията и гражданското общество", казва политологът.

Според експерта, премиерът се опита да заздрави властта си и да предотврати контрола върху правителството от други институции, апелирайки за националните и ислямски ценности. "Сега обаче и ислямската интелигенция се разцепи", казва Мурат Сомер, визирайки конфликта между Ердоган и движението "Гюлен".

Според Сомер, само съживявянето на реформаторския курс от последното десетилетие може да представлява изход от ситуацията. "Ние трябва да преодолеем кризата чрез изпитаните принципи на разделение на властите и правовата държава. Трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да може следващото турско правителство да се завърне на пътя на правните и политически реформи", заключава политологът.