"Съкровища" от клоаката на Каракас

Хорхе Муньос всеки ден търси скъпоценности в смрадливите води на Рио Гуаире. Заедно с брат си и двама приятели той се гмурка и търси парченца от скъпоценности, отмити случайно в отпадните води от луксозните бани в богаташкия квартал на Каракас. Тук хората ги наричат „иманярите от канализацията“. „Можеш да намериш тук  всичко - злато, сребро, мед. Понякога намираме дори истински бижута“, разказва 22-годишният Хорхе. Той прекарва голяма част от деня в реката, отдалечена само на няколко килиметра от двореца Мирафлорес, официалната резиденция на президента Мадуро.

Хорхе и неговите колеги преравят с ръце килограми от мръсната тиня в реката. Откриват пластмасови торбички, автомобилни гуми и органични отпадъци, за коити е по-добре човек да не знае от какво естество са. „Когато не вали дъжд, тук смърди до небесата. Гадно е, но това също е част от нашата работа“, разказва Хорхе. В речното корито идват да се ровят десетки, понякога и стотици венецуелци, а понякога дори и цели семейства, които иначе се ровят в кофите за смет, търсят хранителни отпадъци. Така те се опитват да оцелеят в безпримерната икономическа криза, съпътствана от недостиг на храни и хиперинфлация. През 2017 година инфлацията във Венецуела прехвърли границата от 2 000 процента.

Река или клоака

Рио Гуаире е най-голямата река в Каракас и разделя града на две части. В нея се стичат и голяма част от канализационните води на града. Практически всичко, което се излива от тоалетните, душовете и мивките на близо двата милиона жители на града, се оттича в Рио Гуаире. Реката е толкова мръсна, че прилича повече на обществена клоака. Всички правителства досега постоянно обещаваха да пречистят водите, но все още нищо не е направено. Хавиер Мюньос всеки ден идва тук с брат си Хорхе. Той казва, че край двореца Мирафлорес можело да се открие всичко. Най-често братята намират парченца от не особено скъпи бижута, понякога обаче имат и повече късмет.

Търговията със злато процъфтява

„Тази година намерихме три брачни халки от чисто злато“, казва Хавиер. Той е напуснал училище и не възнамерява скоро да се отказва от иманярството. „Когато работя тук една седмица печеля три пъти повече от официалната месечна средна заплата“, споделя той. През последните години венецуелската валута загуби много от стойността си. Само през първите садмици на 2018 година боливарът загуби 56 процента от стойността си в сравнение с долара. А за последните 12 месеца това са 99 процента. Човек може да предотварит загубата на цялото си имущество само ако инвестира в злато или долари, които в голяма степен остават незасегнати от валутните колебания. Търговията с долари се контролира от държавата. Затова златото си остава най-добрата инвестиция.

Лептоспироза, хепатит и други болести

Хавиер, Хорхе и другите „иманяри“ не срещат никакви трудности при продажбата на откритите в реката съкровища. „Ние изкупуваме злато и сребро във всякакви количества“, казва Педро Ортега, един от многото търговци на злато в Каракас. Той допълва, че пазарът е прегрят, защото много хора искат да се отърват от скъпоценностите си. От друга страна, всеки, който е спечелил пари, иска да се отърве колкото се може по-скоро от своите боливари.

От Рио Гуаире се носи смрад. По реката плуват всякакви отпадъци. По данни на инфектолозите във Венецуела, които изследват качеството на водите, Рио Гуаире е замърсена с бактерии, които могат да причинят лептоспироза, хепатит и други тежки заразни болести. Хорхе и Хавиер обаче твърдят, че никога досега не са се заразявали по време на работа. Единственият проблем бил, когато се порежат на някое парче стъкло или метал. „Минава доста време, докато раната заздравее. Но ние вече сме калени“, казва Хорхе, преди отново да се гмурне в смърдящите води на Рио Гуаире, за да открие още някое парченце метал, попаднало в отводните води от банята на някой съсед на президента Мадуро.