Съмнения в турското икономическо чудо

Германската „Комерцбанк“ публикува много критичен материал за турската икономика под заглавие: „Turkey – Are you kidding me?" (Турция – шегуваш ли се?). В него се намеква, че статистиките не са достоверни. Най-вече огромното увеличение на инвестициите е трудно обяснимо. Смайващи са и данните за туризма, пишат няколко немскоезични издания.

На това турската статистическа служба отвръща, че работи с научни методи и е независима от властите. „С удоволствие бихме ѝ повярвали – но от гледна точка на Анкара и медиите, и правосъдието в страната се смятат за независими", иронично отбелязва швейцарският „Нойе Цюрихер Цайтунг.

Икономистът на „Комерцбанк" Луц Карповиц твърди, че е "крайно изненадан" от обявения висок прираст на икономиката в Турция  и не крие, че смята данните за съмнителни. "Считам, че тези данни са били повлияни от политиката", казва експертът, цитиран от ФАЦ.

В началото на седмицата Статистическата служба в Анкара обяви, че през второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт на страната (БВП) е нараснал с 2,1 на сто спрямо първото тримесечие. Карповиц обаче твърди, че нито една друга икономика в света, вкл. китайската и индийската, в момента не успяват да реализират толкова сериозен прираст. В Анкара твърдят също, че за 1 година инвестициите са се увеличили с цели 24 процента.

Тъкмо този рязък скок на инвестициите буди скептицизъм. С оглед на това, че чуждите инвестиции в Турция, за които има достоверни данни от чужбина, са спаднали, увеличението явно би трябвало да се дължи на засилени вътрешни инвестиции. "Който обаче вярва в турския инвестиционен бум, всъщност твърди, че турските инвеститори се държат коренно различно от чуждестранните им колеги", казва Карповиц. Той признава, че не е в състояние да докаже, че статистическите данни са разкрасявани, но посочва редица противоречия.

Съмнения и относно данните за туризма

Известно е например, че в несигурни времена много инвестиции се отлагат. При това "политическата обстановка в Турция е отрова за инвестиционния климат в страната", отбелязва икономистът на „Комерцбанк" и дава за пример овладяването на много фирми, чийто собственици са били задържани от властите след опита за преврат, както и тоталното подчиняване на съдебната власт.

Луц Карповиц се съмнява също и в достоверността на данните за туризма. Официално се твърди, че големият спад от миналата година вече е преодолян, а броят на туристите се е върнал на нивата си от 2014 и 2015 година. Това никак не се връзва например с факта, че на големия базар в Истанбул, който е една от основните туристически атракции в града, магазините масово се закриват. "Днес няма и следа от предишния туристически поток", казва икономистът и твърди, че „турският хотелиерски бизнес е в сериозна криза". Съюзът на хотелиерите например не очаква да настъпи някакво стабилизиране в сектора преди 2019 година.
По данни на турското министерство на туризма обаче, до месец май т.г. броят на чуждестранните гости се е увеличил с 5,5 процента - до общо 8,7 милиона туристи. Но това представлява намаление с 19 процента спрямо същия период на 2015 година. Сериозният спад, настъпил още преди опита за преврат от юли 2016 година, се обяснява с терористичните атентати в страната и с руския бойкот в туризма. След сдобряването между Москва и Анкара, руските туристи отново са най-голямата група сред чуждестранните гости: от началото на годината броят им е нараснал почти седемкратно – до 928.000 души. Затова пък има сериозен отлив сред германските туристи. Техните нощувки са спаднали с цели 25%! А германците са втората най-важна група сред чуждестранните туристи в Турция.

АГ, НЦЦ, ФАЦ, ММ, КГ