Сърбия: животът се отлага

Новият сръбски премиер Александър Вучич спечели убедителна победа на изборите преди всичко с обещанието, че ще работи за създаването на нови работни места. И действително страната спешно се нуждае от по-висока заетост: по данни на Търговската камара през февруари т.г. безработицата е била близо 30 на сто.

Самият премиер призна при встъпването си в длъжност в края на април откровено, че безработицата и бедността са "сред най-високите в Европа". Реформите и модернизацията на икономиката и държавния апарат са сред приоритетите на неговото правителство. През юли се очаква да бъде взето решение за реформа на трудовия пазар, но докато мерките започнат да дават резултати, ще минат вероятно години, коментира по този повод "Зюддойче цайтунг".

Дотогава 7,2 милиона сърби ще са принудени да живеят както досега: мнозина от тези, които все още имат работа, често чакат заплатите си с месеци и даже години. Това застрашава физическото им оцеляване - нещо, което добре познават и съседите им в Босна и Хърватия, Албания и Гърция, четем още в публикацията.

Страна в разруха

Забавянето на заплатите е обичайно явление в днешна Сърбия. То се дължи главно на нестабилното финансово състояние на фирмите. В силно раздутия държавен сектор също не се плаща редовно, защото администрацията не получава навреме обещаните ѝ средства. Но има и трета причина: много шефове на фирми или началници на държавни служби предпочитат да задържат парите за заплатите, използвайки ги като оборотни средства за други цели.

Но само най-драстичните примери в това отношение стигат до средствата за масова информация. В началото на април недоволни работници от текстилната фабрика "Юмка" във Вранье, Южна Сърбия, блокираха магистралата Белград-Ниш в знак на протест срещу забавените им заплати и пенсионни вноски. По данни на Съюза на независимите синдикати в Сърбия всеки пети работещ в страната получава заплатата си със закъснение, или изобщо не я вижда.

След края на югославския комунизъм сръбските фирми трябваше да платят цената за дълго отлаганите реформи: силната конкуренция на западните компании ги постави под натиск, а останалото довършиха икономическите санкции срещу режима на Слободан Милошевич и бомбардировките на НАТО. На всичкото отгоре част от държавните предприятия бяха приватизирани от съмнителни икономически структури, които имаха за цел да ги източат, а не да ги модернизират.

Държавните предприятия са фалирали

Сърбия отделя годишно по 750 милионо евро, с които изкуствено държи над вода около 157 държавни предприятия, които не произвеждат почти нищо, отбелязва по този повод австрийският "Клайне цайтунг". Пред изданието сръбският премиер Вучич признава, че това всъщност са банкрутирали фирми, в които държавата продължава да налива средства, за да предотврати социални напрежения при евентуалното им закриване. "На тази практика трябва да бъде сложен край, защото тя ни струва много пари", признава сръбският министър-председател. За повечето от закъсалите държавни предприятия трудно ще бъдат намерени инвеститори, какъвто бе случаят със заводите на "Застава" и техния италиански партньор "Фиат".

За сегашното плачевно състояние на сръбската икономика красноречиво говори репортаж на "Зюддойче цайтунг" от южносръбския град Чачак под заглавие "Животът се отлага". От хиляда души в местната общинска търговска фирма "Стеник" днес на работа са останали едва петдесетина човека, които от лятото на 2011 година не са получавали никакви заплати. Въпреки това те продължили да ходят на работа с надеждата, че нещата отново ще потръгнат: "Все ни уверяваха, че ще стане по-добре и ще си получим парите", спомня си 52-годишната Драгица Новакович, на която фирмата дължи 18 заплати. Въпреки решението на местен съд в полза на работниците и служителите, общинското дружество продължава да не се издължава, а от юли 2013 година и последните работници във фирмата били освободени без предупреждение, пише мюнхенското издание.

Как се живее без доходи?

Семейството на Драгица Новакович оцелява благодарение на това, че съпругът ѝ, който също е загубил работата си, работи на черно по строежите, а тя отглежда плодове и зеленчуци в двора на къщата им. От продажбите на собствена земеделска продукция преживяват и съседите им - бивша банкова служителка, безработният ѝ съпруг и двете им дъщери. За последен път семейството е ходило на почивка преди 8 години.

Трудно се справя и 32-годишният лекар Иван Проданович, който казва пред "Зюддойче цайтунг": "На моята възраст човек вече се е утвърдил до известна степен в професията си и е основал семейство. А моите грижи се въртят около съвсем други неща: дали ще имам пари да си купя нещо за ядене", казва лекарят. Заради тежкото си финансово положение той, както и повечето млади сърби, не мисли за задомяване и деца. Населението на бързо застаряващата Сърбия постоянно намалява - на всеки трудещ се се пада по един пенсионер, а лошите изгледи за професионална реализация на младите допълнително засилват миграционните нагласи.