presseschau
23 декември 2009Официално става дума за членството в един елитен клуб, в който дори кандидатският статут се присъжда като орден, пише днес Франфуртер Рундшау. Който се вгледа по-внимателно в сръбската кандидатура, бързо установява: Сърбия и ЕС имат нужда един от друг, четем по-нататък в статията. Спори се само по техническите подробности.
Сърбите нямат друг избор
Пътят на изолацията по времето на Милошевич, съпътстван от коси погледи към Москва, донесе на страната само страдания. Европа е последната възможност за Белград. Още след свалянето на Милошевич през 2000 ЕС даде ясно да се разбере, че Общонстта също се нуждае от Сърбия. Това е най-голямата и богата на традиции страна на Балканите, разположена като резе върху полуострова. Това, че военнопрестъпникът Младич все още не е заловен и Белград отказва да признае Косово, не говори против бързата интеграция на Сърбия. Най-важният ресурс за решаването както на единия, така и на другия проблем е добрата воля, която не се постига с поставянето на условия.
Далеч не така възторжен обаче е ФАЦ. На неговите страници четем, че ЕС трябва много да внимава с какво се захваща. Много е съмнително дали Сърбия отговаря на критериите на ЕС. Символ на недостатъците на сръбската правова държава е неспособността или нежеланието да бъде заловен и предаден на съда в Хага военнопрестъпникът генерал Младич.
Сърбия трябва да се откаже от хипернационализма
При това не става дума за личността, а за настройката: мнозина сърби, важни политици и партии все още водят Младич за национален герой. Националистическият бяс, който превърна региона в касапница, все още не е преодолян. До ден-днешен белградският парламент не се е извинил за военнопрестъпленията. Отказът от хипернационализма обаче е необходима предпоставка за членството в ЕС. В този контекст влиза и косовският въпрос - една друга тежка ипотека, обременяваща отношенията между Белград и Брюксел, четем още във ФАЦ.
И накрая става дума просто за капацитета на разширяване на ЕС. Тук цари единодушие, че Съюзът се нуждае от една по-дълга фаза на консолидация - както по отношение на разширяването, така и на задълбочаването си. Въпросът е дали ЕС иска да бъде нещо повече от стабилизационна зона, а именно - един дееспособен политически актьор.