Тайното оръжие на жените
29 ноември 2009От 2007 година насам Юта Алмендингер е председателка на берлинския Център за социални изследвания и е първата жена на този пост. Тя се занимава от години с неравнопоставеността на половете на пазара на труда и сега за пореден път е направила проучване сред млади жени и мъже между 17 и 29-годишна възраст за условията им на живот. Резултатите са обобщени в книгата "Жените в подем", в която Алмендингер апелира към жените да игнорират постоянните призиви за промени и да проявяват повече самоувереност, застъпвайки се за своите виждания.
Пречките пред жените
Пазарът на труда има нужда от жените повече от всякога, но все още не се отнася към тях подобаващо. Данъчното уравняване между брачните партньори, твърде бавното увеличаване на местата в детските ясли, ориентацията на предприятията към мъже със съпруги, които да ги облекчават - Алмендингер идентифицира цяла поредица пречки от политически и икономически характер.
Но и мъжете още не са възприели модерното разделение на труда - докато жените с деца принципно искат да работят по-малко, при мъжете се откроява точно противоположната тенденция. "Те се радват на своята роля на хранители на семейството, а и с възрастта стават по-традиционни, за разлика от жените" - посочва Алмендингер. Тя прави и следното интересно наблюдение: жените работят по-самоуверено и самостоятелно. И в никакъв случая не работят по-различно от мъжете. В проучването не се откриват никакви данни за типично женски стил на работа - описанието, което си правят самите жени, отговаря в голяма степен на това на мъжете.
Арогантни или нагли?
Което пък изобщо не съответства на наблюденията на Петер Модлер, чиято книга по същия въпрос е озаглавена "Принципът на арогантността или как жените успяват повече в професията". Според този автор мъжете са склонни постоянно да демонстрират своята сила. На което жените отвръщат най-добре с арогантност - не като позиция, а като оръжие. Но пък границата между арогантността и наглостта е твърде деликатна. И Модлер описва как жените изглеждат по-скоро капризни, отколкото суверенни, когато отново и отново отблъскват партньорите си в разговорите.
Все пак, както подчертава Модлер, става дума само за погрешно възприемане на жените. Отношението на мъжете е съвсем друго. "Това, което жените приемат за безсрамие, им изглежда като послание за принадлежност, а пък това, което може да доведе до сълзи у жените, се приема от колегите им мъже най-често като доказателство за правилно действие."