Тайното село на ГУЛАГ в Сибир

Литовецът Гедиминас Андриукайтис носи със себе си само раница, тежка 35 килограма. Друго нищо. Тръгнал е на дълга експедиция из Сибир, по време на която ще бъдат изминати 500 километра. "В раницата се побира и едно надуваемо кану”, казва водачът на експедицията "По следите на Лаптевите".

Четиримата мъже - Викторас, Дариус, Вигимантас и Гедиминас ще пътуват в продължение на цял месец из Сибир – по суша и по вода, преминавайки през почти непроучени области. "За всеки случай нося и лекарства, но не вярвам да ни сполети нещо лошо", споделя Андриукайтис. Експедицията потегля от Батагай Алита, отдалечен град в северната част на Якутия. Якутия е най-студеният и най-рядко населен регион в света. Участниците в експедицията искат да стигнат до село Кюзур на река Лена.

Престъпленията по време на Втората световна война

В Кюзур се намира последният остатък от лагера на ГУЛАГ, който е бил разположен край брега на реката. Там са били интернирани хиляди хора от балтийските републики и от Карелия,които са упражнявали принудителен труд през 1941 и 1942 година. Бащата на Андриукайтис, който понастоящем е еврокомисар по въпросите на здравеопазването, е роден именно в този лагер.

За селото не се знае почти нищо. Участниците в експедицията се надяват да издирят някои свидетели от онова време. "В интернет се свързахме с човек, който се е срещнал с дъщерята на едни от оцелелите от ГУЛАГ. Може би има и други неиздирени свидетели", казва Андриукайтис. Участниците в експедицията са по професия компютърни специалисти и инженери и сами са организирали цялото пътуване. Сибирската експедиция е най-сериозното предизвикателство пред четиримата.

"Историята на депортациите е толкова ужасна, че просто не е за вярване. Искаме да видим тези места със собствените си очи. Искаме най-малкото да усетим как са се чувствали нашите деди. Може би ще си отговоря на един или друг въпрос, когато застана на брега на Лена и гледам същата природа, която са гледали моите деди преди 75 години", споделя Андриукайтис.

Пътешествие в миналото

Дядото на Андриукайтис е бил учител по химия. Нямал време дори да си събере багажа, когато през юни 1941 в класната стая влязъл офицер от съветските тайни служби и опрял пистолет в гърба му. Той и семейството му били качени на влак заедно с много други интелектуалци и политически активисти. Никой не им казал накъде ги карат. Депортираните в крайна сметка стигнали до морето Лаптеви в северната част на Русия. Тамошният ГУЛАГ бил създаден, за да снабдява съветските войници с риба.

Депортираните там хора били наричани "Лаптевите". Четиримата сегашни участници в експедицията били въодушевени от друга експедиция, организирана през 1989 година от бивши литовски изгнаници. Един от тях е Виталис Стаугайтис, който едва 12-годишен е бил депортиран в Сибир, където прекарал цели 18 години. "Все още са пред очите ми телата на мъртвите, с разръфани от лисиците уши и носове. Не минава и ден без да мисля за това", казва 88-годишният Виталис Стаугайтис. Още през първата зима от глад и болести в лагера умират 127 от общо 434 депортирани.

За да остане споменът жив

Защо четиримата литовци предприемат експедицията си точно сега? Защото споменът за престъпленията скоро може и да се заличи. Зимата на 2015 година беше например най-топлата в досегашната история на Русия. А когато вечните ледове започнат да се топят, много от островите по реката могат да потънат под водата. "На тези острови също са били депортирани много литовци. И местата на сталиновите престъпления ще бъдат заличени от природата. Освен това един по един умират и последните свидетели на тези зверства. Трябва да пазим живи техните спомени", казва Андриукайтис.

До смъртта на Сталин през 1953 година от балтийските републики са депортирани близо 400.000 души. Много от тях загиват. "Ставало е дума най-вече за ликвидирането на интелектуалния елит – на учители, лекари, писатели. Без тях властта е можела по-лесно да промива мозъците на хората с пропаганда. Тези истории не бива никога да бъдат забравени. Депортациите се превърнаха в трагедия не само за литовците, но и за всички, които тогава са живеели в тази страна”, казва Андриукайтис.