"Така живее ли се?"

“Първо те зариват в боклук и вода, а после те намразват, задето си заринат с боклук и вода”. Динчо* промърморва това изречение, докато взима завоя към гробището. Прави го със скорост от около километър в час, защото дупките са повече от асфалта, а отгоре на всичко не се и виждат - заляти са от подпочвените води, които ежегодно избиват в ромския квартал на Видин. Водата е превзела улици и дворове, удавила е цветни лехи, обсадила е сградите. Бедствието съвпада със стачка на боклукчиите в града, така че водата люлее всякакви боклуци от неприбраните от десетина дни кофи. Не е за вярване, че само на километър оттук е градът на Жул Паскин с крайбрежната му алея, с най-стария театър в България и с десетки къщи, запазили по нещо от сецесионовото си кокетство.

Като на остров

“Как да живеем?” - провикват се към колата две възрастни жени, застанали на верандата си. Къщата им е плътно обкръжена от гьол с дълбочина 30 сантиметра, до оградата плуват найлонови пликчета. Откъм улицата се дочува далечен отговор: “Да ти взема ли нещо от магазина?”.

“Те могат да излязат”, обяснява Динчо. “На дъното има камъни, по които могат да стъпят. Пък и всички в квартала имат гумени ботуши. Но така живее ли се?”. Колата напредва с нови десет метра за времето на този диалог.

В "Мочурището"

В Новия гробищен парк на Видин вчера е имало погребение и ромската махала е завладяна от новия слух: ковчезите се полагали в земята, увити в найлон. Още на входа пазачът Цеко Йоцов превръща този слух в оправдан от обстоятелствата факт: “Трябва да се избегнат епидемиите, нали? Вижте ни гробовете, всичко е наводнено”.

Новото гробище е разположено в район с многозначителното име “Мочурището”. Цеко Йоцов твърди, че десетилетия наред това е било жабарник, с гарантирано ниска цена на земята. През 2000 година обаче общината решила да плати доста пари на собственика на този терен, защото именно тук преценила за уместно да изгради новото гробище. Отводнителна система няма и до днес - факт, който по ирония на съдбата обединява видинските роми и видинските българи, като ги прави равни в нещастието. Първите от край време живеят в квартал с подпочвени води, сякаш изоставен от общината. Вторите отскоро погребват своите близки в гробище с подпочвени води, създадено от общината.

Упадък

Обединява ги и друго - общият срив на икономиката във Видин, където безработицата надминава 23% при средни стойности за страната от 10.6 на сто. Нищо чудно, че и българи, и роми подкрепят стачката на работниците във фирмата за почистване “Титан АС”. Всички се досещат, че след като не са ти плащали в продължение на 8 месеца, най-вероятно изобщо няма да ти платят, но пък ще разчитат до последно на надеждите ти, за да си осигурят безплатен труд. Така поне вижда нещата Мустафа - бивш служител на “Титан АС”, който миналата година е осъдил работодателя си. И така е получил 6-те заплати, неизплатени от “Титан АС” в далечната 2010 година. Заедно с лихвите.

"И сега ще ги излъжат"

“Само че колко хора ще постъпят като мен и ще заведат дела?” - пита риторично Мустафа. Той твърди, че повечето грамотни хора от неговия квартал вече живеят в чужбина. Останалите се борят с живота.

“И сега ще ги излъжат, няма да им платят”, убеден е Мустафа. И познава: няколко часа след този разговор половината стачкуващи работници са уволнени. Повечето от тях са роми. Останалите получават обещание за една работна заплата, след което се залавят да спасяват преливащия от боклуци град. Само че не целия. Ромският квартал си остава все така потънал в боклуци. Или по-точно - потънал във вода, разнасяща найлонови торбички, пластмасови чаши, обелки, опаковки, парцали и отнесени от простора чорапи.

* Името е променено.