Така ли ще изглеждат градовете ни скоро?

След 30 години трима от всеки четирима души на Земята ще живеят в градовете. Тези хора ще имат нужда от жилища, работа, храна, вода и енергия, ще произвеждат планини от отпадъци, отходни води и парникови газове. Ако искаме в средата на века градовете ни да бъдат годни за живеене, трябва отсега да се замислим, казват експертите от Икономическия съвет за глобални климатични промени (WBGU) към германското правителство.

"Ние се нуждаем от съвършено нов урбанистичен модел в сравнение с този, който познаваме сега. Ако не се опитаме да направляваме този процес с умни урбанистични стратегии, населението на огромните мегаполиси, които ще се оформят най-късно до двайсетина години, ще нарасне с 1 милиард души", предупреждава Дирк Меснер от Германския институт за политиката на развитие в Бон. Меснер е един от авторите на доклада "Миграцията на човечеството и трансформационната сила на градовете", представен на германското правителство.

Устойчиви градове

В столицата на Еквадор ще се проведе третата голяма конференция на ООН по въпросите на жилищното строителство и населението "Хабитат III". Най-важната тема на конференцията е глобалното и устойчиво градоустройствено планиране.

От началото на 2016 година в сила са новите насоки на ООН за устойчиво развитие. Една от целите е градовете и другите населени места да бъдат сигурни и устойчиви. А това е глобално предизвикателство, тъй като големите градове в развиващите се и бързоразвиващите се страни и днес се борят срещу насилието, престъпността, безразборно растящите гета и остарялата инфраструктура. "Необходимо е да контролираме натиска на урбанизацията, която настъпва с висока скорост. В много държави тази урбанизация се изразява в нарастване на бедняшките квартали и гетата", казва генералният секретар на програмата на ООН Джоан Клоз.

Гетата се разрастват

Почти един милиард души днес живеят в бедняшки квартали и гета, или т.нар. "неформални селища". В тях почти няма обществени услуги, престъпността и насилието са ежедневие, здравеопазването не е на ниво и има опасност от избухване на епидемии. Въпреки това всеки ден в големите метрополии пристигат нови хора. Защото градовете обещават работа и доходи, възможности за образование и шансове, каквито не съществуват в провинцията.

Международни експерти твърдят, че това преселение не може да бъде спряно. Ето защо е още по-важно градовете да бъдат изграждани така, че да нанасят колкото се може по-малко вреди на климата. При това не става дума само за възможно неутрално енергоснабдяване. Германските експерти обръщат внимание и на енергоемките строителни материали като бетон, стомана и алуминий, които се използват при изграждането на градовете, но могат да допринесат много за климатичните промени. "70 процента от парниковите газове в световен мащаб се произвеждат в градовете. И ако ние строим щадящи климата градове, можем значително да забавим климатичните промени", казва Дирк Меснер.

Държавни инвестиции

Жизненият стандарт е сред важните аспекти на устойчивото развитие на градовете. Здравеопазването, образованието и работните места са също толкова важни, колкото и чистотата на въздуха и снабдяването с хранителни продукти и питейна вода. Експертите смятат, че това може да бъде постигнато само с държавни субсидии, които обаче в развиващите се и бързоразвиващите се страни често се провалят поради некомпетентно или корумпирано управление.

"Около 30 до 40 процента от обществените разходи в северноевропейските държави се предоставят на градовете. А в повечето развиващи се страни техният дял много често е под 5 процента", подчертава Меснер. Затова WBGU предлага международните банки за развитие и страните-донори да инвестират главно в развитието на най-бедните квартали. "Затова е нужна промяна в политиката за развитие и нови приоритети от страна на международните организации", уверява германският експерт.