"Така се започна и през 1933-та"

Дойче Веле: Какво Ви притеснява най-много след последните инциденти в Саксония?

Маркус Нирт: Най-лошото е мълчанието на хората в много провинциални области. Никой не се изправя да каже: "Край! Стига вече!". Мислихме си, че след палежа в Трьоглиц хората ще въстанат. Надявахме се на съпротива особено след като Фрауке Петри призова да се стреля срещу бежанци на границата. Надяваме се и сега - след събитията в Клаузниц и Баутцен. Къде обаче остана съпротивата на гражданското общество? Къде са днес хората, които казват, че така се започна и през 1933-та?

Дойче Веле: Преди една година беше Трьоглиц в Саксония-Анхалт. Днес дойде ред на Баутцен и Клаузниц в Саксония. Защо подобни инциденти се случват предимно в Източна Германия?

Маркус Нирт: Такива неща има и другаде. Има и западногермански области, в които е опасно - в Бавария например. Само че гражданското общество там е по-добре обучено. Политическата грамотност е на много по-високо ниво, отколкото тук. В нашия край не са ни учили на такива неща. Радвам се на днешните младежи. Те ми дават надежда. Но при възрастните промяната на мисленето ще отнеме много време.

Дойче Веле: След като получихте смъртни заплахи през март 2015, Вие подадохте оставка като кмет. Навремето казахте, че политиците са Ви изоставили и че трябва да пазите семейството си. Как Ви се отрази това?

Маркус Нирт: То преобърна целия ми живот. Семейството ми преживя много трудни времена. Бяхме под полицейска охрана. След като подадох оставка, смъртните запалахи дори се увеличиха. Сега започваме живота си отначало и искаме да видим какво е останало след тази разтърсваща "експлозия". Загубихме много познати, някои от приятелите ни се отдалечиха от нас, но пък намерихме и много нови. Променихме и собствената си гледна точка. Сега и ние самите се грижим за бежанците.

Дойче Веле: Какво се промени след оставката Ви?

Маркус Нирт: Днес доброволците са по-добре защитени. Същевременно обаче се забелязва, че крайнодесните продължават да маршируват и не познават никакви граници. Те изтласкват на заден план всичко, което сме постигнали в нашето демократично общество, т.е. конституцията, базирана на човешкото достойнство и човечността. Именно това е голямата опасност и никой не я спира наистина. Мъчно ми е, че на много политици им липсва смелост за решаване на проблемите. И населението остава така да се каже на тъмно със своите проблеми. А всъщност хората имат нужда от визия.

Дойче Веле: И каква би трябвало да бъде тази визия?

Маркус Нирт: Проблемът е в това, че покрай многото приказки за горни граници за прием на бежанци, подминаваме истинските потребности на хората. В Германия вече има достатъчно мигранти, за които трябва да се грижим, за да не възникнат паралелни общества. Отдавна имаме нужда от значително повече интеграционни стратегии. Но от страна на голямата политика идват много малко инициативи и доброволците се чувстват изоставени.

Дойче Веле: Какво бихте посъветвали хората в Клаузниц и Баутцен - градовете, които преди броени дни влязоха в новините с насилието и омразата на крайнодесните?

Маркус Нирт: Опасно е да се мълчи. Бих искал да кажа на хората, които се надяват, че отново ще настъпи спокойствие, че такова няма да има. А на тези, които са изнервени от медийното отразяване на Клаузниц и Баутцен, мога да кажа, че е добре, че медиите показват тези събития. Всеки един трябва да се запита: Колко важни са ми хората? Придържам ли се към хуманния християнски принцип, че всички хора са равни и че трябва да обичам ближния си така, както обичам себе си? Или не? Всеки сам за себе си трябва да реши докъде се простира неговата "горна граница".