Покойният Вулф Бернотат, който години наред бе шеф на енергийния концерн "Еon", е изпитал комуникационния проблем на испанците на собствен гръб. В Испания всеки играе двойна игра - и в личния, и в професионалния живот. И никой не бива "наказван" за това. "Не лъжи" не е задължителна част от възпитанието на децата. Нито пък лицемерието е смятано непременно за лоша черта.
Бернотат, който е германец, пристига в Испания през 2006 година - с намерението да погълне конкурентната фирма "Endesa", която вече беше получила предложение и от каталунската "Gas Natural". В хода на преговорите с "Endesa" Бернотат свали честно всички карти на масата. От другата страна обаче играчите заложиха на покер, отчасти напълно умишлено, отчасти - за да печелят време, защото са нямали план или просто защото не са искали да вземат бързо решение. След дълга и тежка битка, в която неочаквано се появиха и други играчи, германецът се отказа. А една от главните причини за това беше, че той просто не разбираше испанците.
Манталитетът като проблем
В Испания не само чужденците имат проблем с комуникацията. И самите испанци често не се разбират помежду си. Нерядко там се казва едно, а се има предвид нещо съвсем друго. Колко неефикасна е тази форма на комуникация виждаме и от сегашната криза в Каталуния, която се превръща все повече в сюрреалистична. Така например в местния парламент в Барселона каталунският премиер Карлес Пучдемон провъзгласи независимостта на Каталуния и малко след това я отмени.
Мадрид реагира на объркващата му реч с изказване на испанския премиер. И първото изявление на Мариано Рахой в парламента след незаконния референдум на каталунците от 1-ви октомври обаче бе много неясно и постави много въпроси.
Рахой непрестанно повтаря: референдумът беше незаконен, ние действахме правилно, а независимост няма да има. На този фон някои испански медии интерпретират това по следния начин: "Член 155 от испанската конституция, предвиждащ отмяната на автономията, се активира, но на първо време няма да бъде прилаган цялостно". Други предполагат, че Рахой изчаква първо да види какъв ще бъде отговорът на другата страна. За това говори и призивът му към Пучдемон да каже дали е провъзгласил независимост или не е. Пък след това ще видим.
Липсата на прямост и прозрачност в испанската култура, но и отсъствието на самоотговорност и критичност, които очевидно не са част от общото възпитание в тази страна, води дотам, че и политиците не са в състояние да водят спорове делово. И те предпочитат да затварят очи и да обръщат гръб - такава е наложилата се практика в Испания.
В случая с каталунския конфликт това допринася за засилването на всеобщата несигурност, което гони най-вече бизнеса от региона, а в някои случаи дори и от Испания. След редица регионални фирми, концерни и банки, вчера и френската застрахователна компания AXA обяви, че се мести - в Билбао. Според информация от редиците на каталунските кредитни институции Caixabank и Sabadell, които също се изнесоха от Каталуния, бягството на капитали е в пълен ход. Те говорят и за бойкот на каталунските стоки.
Рахой най-после да заеме позиция!
В продължение на години галисиецът Мариано Рахой предпочиташе да си затваря очите пред сгъстяващите се облаци над Каталуния. А днес вече е станало прекалено късно за диалог. Все пак Рахой е длъжен да го търси, освен ако не иска сам да подпише политическата си смърт. Опозицията в парламента, както впрочем и международната общност, които добре видяха какво стори полицията на 1-ви октомври в Барселона, очакват от него точно това - диалог с каталунците.
Мариано Рахой знае, че трябва да престане да се държи като галисиец - за галисийците се твърди, че не могат да вземат трудни решения. Испанският премиер трябва най-накрая да заеме позиция. Не е достатъчно само да надигне глава, както направи вчера. Той трябва да се изправи лице в лице с конфликтите в неговата страна, а не както досега да се крие малодушно зад испанската конституция. Рахой трябва да реформира тази конституция, ако иска да остане начело на правителството.