Там, където е погребан Орфей
28 ноември 2013Книгата излезе точно в момент, когато България привлича относително голямо внимание: заради протестите през лятото, заради студентските вълнения, заради бежанците от Сирия. За добро или за лошо, текстовете на Илия Троянов и най-вече снимките на Кристиан Мурбек навярно ще затвърдят у публиката повърхностното впечатление за България: като най-бедната страна в ЕС, където много хора все още живеят с огромно изоставане от модерното време. Писателят от български произход Илия Троянов добре познава и други региони, където мизерията и гладът са още по-шокиращи - той е живял и Африка, и в Индия. Но отношението му към България навярно е по-особено. В рецензията си за книгата на Троянов Хесенското радио обръща внимание именно на това: „Нито една друга страна човек не наблюдава толкова внимателно, колкото изгубената си родина, казва самият Троянов. И това е вярно. Погледът му е точен и прецизен, но в същото време набъбнал от нежност и симпатия. Това е един много особен пътепис”, обобщава рецензентката на Хесенското радио.
Многото лица на България
Рецензентът на „Зюддойче Цайтунг” вижда книгата като „есенция на всичко балканско". Той хвали реалистичните и забавни анекдоти на Троянов, които придават допълнителен смисъл на снимките и ги превръщат в нещо повече от добре пипнати клишета за Дивия Изток.
„Нойе Цюрхер Цайтунг” пък пише следното: „Ако се интересувате от многото лица на днешна България, в тази книга сетивата ви ще бъдат завладени от пейзажи и хора, от житейски съдби и проблеми. В митичните древни времена Орфей бил погребан тъкмо в тази земя, на която редом живеят православни българи от славянски произход, турци, роми и други национални малцинства. Историята е сложна, а топографията на страната с нейните планини и равнини, с реките и крайбрежието, е точно толкова многообразна, колкото и населението. Черно-белите фотографии на Мурбек показват цигански сватби и възрастни жени в шалвари; свещеници по време на служба и рибари на фона на потискащи индустриални пейзажи; ровене в боклуците и варене на ракия; хора, които живеят в ламаринени клетки на четири колела или пък работят в смъртноопасни мини; ковьорче с Ленин, бодлива тел и монументални паметници от времето на социализма, гробища, порутени къщи, предисторическа пощенска станция, развалини, конски пазар и панелни квартали... Набиват се на очи както беднотията, така и архаичността на един живот, сведен до най-елементарното. Като същинско облекчение ни въздействат на този фон снимките на привлекателна блондинка или на засмяната малка ученичка, която е горда от първите написани буквички.
Потискащи истории
В седемте си есета Илия Троянов разказва за клановия манталитет на турското население; за съсипващия делник на един миньор, който се преквалифицира в говедар; за тъжната съдба на един рибар, който почти е обречен на глад заради замърсяването на водата; за протеста на един човек, обявен за „порнограф”, който призовава да се събарят социалистическите паметници; за политически затворник, освободен след девет години затвор; за признанието на един поп, който се нагаждал към властта; за баща, който чака завръщането на отвлечената си дъщеря, принудена да проституира; за живота на ромите между бараките и сметището; за пътуването на една софийска журналистка за погребение в дълбоката провинция. Това са все потискащи истории, които хвърлят светлина върху дълбоките подмоли на историята. „Толкова често са ни освобождавали, че вече сме изгубили свободата си”, с тези лаконични думи Троянов цитира бореца срещу социалистическите паметници. Едва ли може да има по-безкомпромисно разчистване на сметките с миналото, пък и с постсоциалистическото настояще, което е оплетено в старите схеми. Но има и надежда: протестите в България не секват вече месеци, на гражданите им е дошло до гуша от корумпираното правителство, те воюват за правото си на глас - и на по-добър живот”, пише в края на рецензията си „Нойе Цюрхер Цайтунг”.
Книгата на Илия Троянов и Кристиан Мурбек заслужава да се прочете - и най-вече да се разгледа. Защото фотографиите са наистина въздействащи. А критично настроеният читател би казал дори „манипулативни”. За българската публика самите есета или разкази на Троянов едва ли ще бъдат някакво откровение. Пък те не са и писани за нея. На фона на майсторските снимки, текстовете в крайна сметка понякога звучат хем повърхностно, хем сякаш натежали от излишна многозначителност.
Ilija Trojanow, Christian Muhrbeck: Wo Orpheus begraben liegt, Hanser, 2013, ISBN 978-3-446-24341-5