Те искат да върнат фашизма в Германия
12 юни 2021Годината е 1990-а. Германия отново е обединена и в десните среди мнозина мечтаят за ново национално самочувствие. Гьотц Кубичек е на 20 години, служи в Бундесвера, когато му попада есето на Армин Молер, озаглавено "Фашисткият стил". Оттогава насам Кубичек води своята битка срещу модерна Германия - срещу многообразието и толерантността в обществото.
За тази цел той и съпругата му създават дясна мрежа в село Шнелрода, провинция Саксония-Анхалт. Мрежата се състои от т.нар. "Институт за държавна политика", издателство, списание, собствени канали в социалните медии и поддържа връзки с редица други сдружения и групировки. Целта е да се разпространяват антидемократичните визии на германски мислители и писатели като Армин Молер, Ернст Юнгер, Карл Шмит или Освалд Шпенглер. Всички те са апологети на народняшко-националистическия тип общество и пледират за отказ от т.нар. декадентство на модернизма и демокрацията.
Легендата за "голямата подмяна"
Кръгът около Кубичек се активизира особено покрай бежанската политика на канцлерката Меркел през 2015-та. Пристигането на стотици хиляди деца, жени и мъже, предимно от Сирия и Ирак, според Кубичек, представлява заговор за извършването на "голямата подмяна". Без да привежда доказателства, той твърди, че имало план за подмяна на германското население с чужденци - германците да бъдат жертвани в името на един мултикултурен световен ред. На митинг в Дрезден срещу политиката на Меркел през 2016-а година Кубичек пледира за хомогенно етническо общество и казва: "Германия ще си остане Германия само ако определящи са германците".
Кубичек умело използва платформите в своята мрежа, за да подготвя десния спектър за "предстояща гражданска война". "Ако ние, германците, сме прекалено цивилизовани да изпълним необходимото в навечерието на гражданската война, схватката вече е загубена", пише той в книгата си "Провокации", издадена през 2007-а, където цитира и Ницше с думите: "Само варвари са способни да се защитават".
Шнелрода - инкубатор за крайнодесни
Какво значение има Гьотц Кубичек и неговата дясна мрежа се разбра едва покрай възхода на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" /АзГ/. С нейната политика срещу миграцията и общественото многообразие тя се превърна в най-голямата дясна опозиционна сила в Бундестага.
Водещи политици от радикалното крило в АзГ поддържат тесни връзки с Кубичек и неговата мрежа в Шнелрода. Почти целият партиен елит на АзГ е идвал в селото, за да присъства на събрания и предизборни митинги. А през последните години се наблюдава тенденция към радикализиране на АзГ, която е твърде опасна. Затова германската Служба за защита на конституцията (контраразузнаването) постави определени среди от АзГ под наблюдение.
Гьотц Кубичек и АзГ засега изразяват позициите само на едно малцинство германци, които обаче са едновременно радикални и шумни, макар да нямат нови собствени идеи. Както казва историкът Фолкер Вайс: "Това са преработени концепции, които се повтарят вече за втори и трети път. Тези хора са епигони на епигоните". Според него не става дума за интелектуален авангард, а за назадничавост, свързана с най-убийствената страница в германската история.