Те правят политика на гърба на бежанците
Наскоро един британски вестник сравни опитите на бежанците да се доберат до тунела под Ламанша със страховете на британците от възможна германска инвазия на Острова по време на Втората световна война. Във Великобритания популистките нацистки сравнения все още се харчат доста добре. Само че те са пълна глупост. Вярно, че през последната седмица между 100 и 150 души, търсещи убежище, успяха да прекосят тунела с влакове или тирове, върху които скачат в движение. Но може ли при такава численост въобще да говорим за "инвазия" или за "мигрантска лудост", както пишат много британски издания? Не, разбира се.
Колко жалко, че британският премиер реагира прибързано на тези преувеличения, свиквайки заседание след заседание на кабинета по сигурността. По-добре би било, ако Дейвид Камерън обясни защо неговата страна отказва да поеме своя дял от отговорността около бежанската криза в Европа това лято и да приеме част от тези хора. През първите 6 месеца на годината във Великобритания са подадени 24 хиляди молби за даване на убежище. Същевременно броят им в Германия е 170 хиляди, а в Италия - 60 хиляди. За каква "инвазия" въобще става въпрос?
Чиста доза популизъм
Големите задръствания на входа на тунела под Ламанша и на пристанището на Дувър от британската страна са причинявани предимно от стачките на френските фериботи, а не толкова заради временните ограничения, поставяни около тунелите заради бежанската криза. Като цяло влаковете продължават да пътуват. В някои британски издания, както и в други европейски медии се появиха статии, според които британската армия трябвало да бъде мобилизирана край Ламанша заради кризата с бежанците. Това е поредната нелепост. Според плановете на правителството в Лондон, военните трябва да регулират единствено движението в южните райони на страната и да отклоняват тировете към временни паркинги във военни поделения. Факт е, че около "бежанската драма" край Кале от последната седмица бяха забъркани доста отровни популистки смеси, очевидно с цел от тях да бъдат извлечени политически дивиденти на предстоящите избори във Великобритания.
Проблемът се корени всъщност другаде: никой няма рецепта за решаването на напрегнатата обстановка в Кале - нито френското, нито британското правителство, още по-малко пък ЕС като цяло. Бежанците, било то от Сирия или Северна Африка, нахлули през Средиземно море и добрали се някак до Северна Франция, обаче ясно показват, че сегашната система не функционира. Всъщност те би трябвало да получат убежище още в Италия, Гърция или България, т.е. в първата страна-членка на Общността, в която са стъпили. Досега европейските вътрешни министри не успяха да наложат нова система с помощта на квоти и смислени механизми за разпределение на бежанците. Между другото вина за това имат и Великобритания и Германия, които се съпротивляват срещу отмяната на правилото за първата приемна страна на територията на Общността.
Излишно драматизиране
Бежанците в Кале, чийто брой е между три и пет хиляди и които се надяват да получат там някакъв шанс, трябва или да бъдат върнати от френските власти обратно в европейските страни, в които са стъпили първо, или да преминат през процедурата за получаване на убежище във Франция. Ако пък не им бъде дадено убежище, те трябва да бъдат екстрадирани обратно в родните си страни. Това обаче така и не се случва, защото от години френските власти си затварят очите, а и е изключително трудно да се установи къде за първи път бежанците са прекосили границите на ЕС и от коя страна идват.
Вярно е, че тази година ситуацията е особено критична, защото бежанският натиск откъм Средиземно море расте. Нещата се драматизират допълнително с преувеличения и твърдения от сорта на това, че хиляди бежанци щели за една нощ да щурмуват тунела между Кале и Дувър. Това е измислица, защото бежанците се опитват на малки групички да преодолеят загражденията и да скочат в някой влак. Тези, които са успели, засега са малцина.
Така изведнъж тунелът под Ламанша се оказа в центъра на вниманието на всички, а охранителните съоръжения, огради и служителите по сигурността изглеждат недостатъчни. Основна цел на бежанците досега бяха тировете, които преминават Ламанша с фериботи. Откакто обаче камионите се охраняват по-добре, търсещите убежище се насочиха към тунела. В него те виждат своя (макар и минимален) шанс да стигнат до Острова.
Има ли изход от бежанската криза?
Бежанците ще спрат да се трупат край Кале едва когато вече нямат никакъв шанс да се доберат до Великобритания. Краткосрочно може да помогне и една блокада на Кале. Това обаче няма да реши проблема трайно. Бежанците ще намерят други пътища, други пристанища или просто ще се скрият някъде във Франция. Ако френските власти започнат редовно да опразват лагера край Кале, това би изпратило сигнал към всички останали, че е безпредметно да тръгват и те по този път. От хуманитарна гледна точка обаче едно насилствено опразване на бежанския лагер би било изключително трудно начинание.
От друга страна обаче френското правителство не може да продължава както досега и всяка нощ да прогонва бежанци от тунела. Париж, Лондон и Брюксел са изправени пред много сложна дилема.