Те разбират Русия

Гюнтер Ферхойген е смятан за човек, който е по-скоро умерен в оценките си за политическите събития. В продължение на десет години той бе еврокомисар и познава добре както международната политика, така и фините нюанси на голямата дипломация. Едно негово изказване по "Дойчландфунк" обаче е всичко друго, но не и дипломатично: в него той посочва, че Кремъл просто защитавал своите интереси, а политиците в Брюксел и Вашингтон също носели вина за ескалацията на кризата в Украйна. Така впрочем смята не само Ферхойген - все повече експерти упрекват Запада, че е допуснал грешки в политиката си спрямо Русия.

Да проявим разбиране към Русия? Това е нещо ново. При всяка криза неминуемо възниква и въпросът за вината, но в случая със Запада и Русия поне до момента ролите изглеждаха ясно разпределени. Мнението на западните медии по отношение на действията на Русия бе еднозначно: руският държавен ръководител Владимир Путин носи цялата вина. Но в Германия има и хора, които не са напълно съгласни с тази позиция - освен Ферхойген, към тях се числи и Армин Лашет, един от лидерите на Християндемократическия съюз. Пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" той говори за "антипутиновия популизъм" в германската общественост и заявява, че на Германия ѝ липсва култура на външнополитическите дебати. "Въпреки че руската политика спрямо Крим действително представлява нарушение на международното право, трябва да се има предвид, че когато поддържаш външнополитически връзки, би трябвало да си в състояние "да влезеш в кожата" на своя партньор в преговорите", казва Лашет.

"Поведението на Кремъл е обяснимо"

"Ситуацията в Русия бе изцяло подценена", твърди на свой ред Александер Рар, директор на Германско-руския форум. Рар визира най-вече отношението на Запада към основните играчи от Майдан: "На базата на убеждението си, че става дума за демократична революция, Западът застана еднозначно на страната на опозицията". А това, че тази революция даде тласък не само на демократичните сили, пролича най-вече покрай факта, че водещата роля в протестите пое партия "Свобода".

Тази партия, която поддържа тесни контакти с германската дясноекстремистка партия NPD, беше включена в управлението, а това е фатална грешка, убеден е Гюнтер Ферхойген: "За първи път през този век в управлението бяха допуснати истински фашисти", посочва бившият еврокомисар и припомня, че "Свобода" е ръководена най-вече от омраза - към евреите, към поляците и не на последно място към руснаците. За да разкрие двойния морал на ЕС спрямо дяснонационалистическите сили, Ферхойген прави паралел с австрийската Партия на свободата. В края на 90-те години тя нахлу в европейската политика със своите дяснопопулистки лозунги, а когато влезе в правителството, Европейският съюз наложи санкции на Австрия. Докато днес същият този Запад не само се задоволява с ролята на наблюдател, но дори аплодира, когато става дума за "Свобода".

Нищо чудно тогава, че Кремъл реагира така чувствително. Според Армин Лашет, мнението на западните правителства за Русия се базира най-вече на недостатъчното познаване на отсрещната страна: "Демонизирането на Путин не е политика, а алиби за нейната липса", казва Лашет пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Особено в началната фаза на конфликта Западът просто пропусна да започне разговор с Москва, допълва той.

"Подценихме ситуацията"

От години има индикации, че Русия не би толерирала по-тясното обвързване на Украйна със Запада. Още през 2007 година, когато на Мюнхенската конференция по сигурността се обсъждаше присъединяването на Украйна към НАТО, Путин определи много ясна червена линия. Поради което Александър Рар призовава към сдържаност, що се отнася до бъдещите опити за сближаване между Запада и Украйна: "Украйна непременно има нужда от неутрален статут, който да бъде приет както от Запада, така и от Русия. В противен случай няма да успеем да решим конфликтите", казва Рар. На същото мнение е и Гюнтер Ферхойген - той предупреждава, че ако сегашният конфликт продължи да ескалира, в Европа може да настъпи нов ледников период.