Те са млади и образовани. И се връщат в България.

Защо някои млади българи, получили образование в добри европейски университети, се завръщат в България? Какво ги привлича - и какво ги дразни след завръщането им? Кирил Крумов, Диляна Симеонова и Димитър Дренски, възпитаници на германски ВУЗ-ове, са намерили своето място в България. И не съжаляват за избора си да се завърнат.

"Чувствах се третиран като "втора класа" човек"

29-годишният Кирил, бакалавър, не съжалява, че се е върнал. Поне засега. Казва, че в Германия е третиран като "втора класа" човек. "Имам случай, в който се обаждам на обява за апартамент под наем само час, след като е пусната - и ми отказват, само заради акцента. А няма как някой да го е огледал и взел за един час", разказва той.

Днес Кирил се чувства добре в България. Една от причините за това е, че не е успял да се отдалечи прекалено много. "Не бях прекарал много дълго време в Германия и се връщах достатъчно често, за да не преживея много голям културен шок", отбелязва той. Смята, че когато в България кажеш, че си завършил в Германия, "хората те приемат по-насериозно".

Възпитаникът на Манхаймския университет не съжалява за избора си: "Нямам намерение да се връщам в чужбина. А и винаги съм искал да отгледам българчета, а не чужденци". Много от неговите приятели също са се върнали и планират да останат. Въпреки че в България условията на живот са "далеч от идеални", смята, че стандартът му на живот не е по-лош от стандарта, който е имал в Германия. А и след първите една-две години от завръщането си вече се е отказал да прави сравнения. Смята, че най-големите проблеми на България са "мизерията и селският манталитет на повечето хора".

И все пак: има ли нещо германско, което Кирил би искал да "внесе" в България? Категоричен е: образованието. "В България по мое време се преписваше дори и в елитни гимназии. Затова, когато заминах за Германия, освен че трябваше да уча, трябваше да се науча да уча. А уж трябваше да го мога от училище."

"Понякога се чудя защо се прибрах"

В навечерието на своите 30, Диляна Симеонова изгражда живота си в София. Взела си е куче, ремонтирала е собствен апартамент, има "страхотна приятелска среда и страхотна работа". "За момента не виждам защо да се местя където и да било другаде", казва тя. Диляна Симеонова е завършва културология и стопанско управление в Манхайм, бакалавър. След това получава пълна стипендия, за да участва в магистърската програма Европейски бизнес и финанси, финансирана по европейска линия - една година обучение в УНСС в София и една година в бизнес училището към университет Нотингам Трент във Великобритания. Но, както сама казва, понякога животът ни изненадва.

"След като взех бакалавърска степен, се завърнах уж за малко в София, за да прекарам повече време с родителите си и да уча за TOEFL и GMAT на спокойствие". Това "за малко" продължава вече две години - една година стажува в "Луфтханза Техник" и една година учи в УНСС. Време, в което е научила много - и не съжалява за решението си да остане. Чувства се добре, макар и да има моменти, в които се чуди защо се е прибрала. "Това са просто моменти", казва тя. Благодарна е на родителите си, които всяка ваканция я изпращали в Хайделберг или в Манхайм, при сестра ѝ, за да свиква със странстването и да разширява кръгозора си.

И Диляна - като Кирил, отдавна е спряла да прави сравнения между България и Германия. "Както не сравнявам себе си с другите хора, така и не сравнявам дома си с чужди домове. За мен България е избраният мой дом и съм фокусирана върху това да го направя по-добър за себе си и за околните. Сравнявам сегашното състояние на България с това, което може да се случи, ако развиваме себе си, бизнеса, с който сме се захванали, ако продължаваме да се интересуваме за състоянието на околната среда."

Какво от Германия би искала да "внесе" в България? "Бих искала да мога да разграничавам работния от личния живот по-ярко - така, както германците умеят най-добре. Освен това за мен е изключително важно човек да е работлив и да не се скатава. Работиш ли - работи. Почиваш ли - почивай", казва Диляна.

"Изборът ми е окончателен"

Димитър Дренски се дипломира като бакалавър от университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф. Придобива степен магистър в Задочния университет в Хаген. "Идеята на образованието ми в чужбина беше да натрупам опит в една от най-добрите икономики в света и да прилагам наученото в България. А за самото завръщане просто се отвори добра възможност", разказва той.

Димитър не съжалява за избора си, тъй като винаги е искал да се завърне в България. "Смятам го за окончателен." Лаконичен е относно сравненията между България и Германия. "И двете страни и среди си имат плюсове и минуси. Сравнявам инфраструктурата, мисленето и поведението на хората, отношението между тях, комуникацията, работната етика и т.н."

Има няколко качества, които цени в германците и би искал да види и на българска почва: дисциплината, изпипването на детайлите и отговорното отношение към това, което вършиш на работното място. "Позитивното е, че в България има все повече хора, които подхождат изключително професионално към задълженията си и така дават добър пример на останалите", отбелязва Димитър Дренски.

Тези трима млади българи избраха да се завърнат. България се нуждае от още много като тях.

***

Тази статия е част от проекта "Let´s face it: should I stay or should I go?". В продължение на няколко месеца публикуваме репортажи и видеа, посветени на миграцията от България към Германия. Информираме за живота в Германия, за предизвикателствата и трудностите в началото. Показваме истории на българи, решили да заминат. Или такива, решили да се върнат. Let´s face it! Следвайте нашия нов хаштаг #DWstayorgo

***

Вижте нашето видео за една млада българска зъболекарка в Германия: