Те са над 80. И все още работят на смени в болница.

Д-р Петра Дрянкова сяда зад волана и подкарва колата си от квартал "Южен" в Пловдив до МБАЛ "Св. Мина". В болницата тя се качва на четвъртия етаж и поема смяната си в Детското отделение. Приема деца, назначава лечение, проследява неговото изпълнение, отчита изследвания, издава епикризи, изписва лекарства, дава указания на родителите, следи за работата на сестрите. Д-р Дрянкова дава и нощни дежурства. Въпреки че вече е на 81 години.

Нощните дежурства не са никак редки, защото лекарите в Детското отделение на тази общинска болница са само четирима. А неотдавна 32 медицински сестри подадоха предизвестие за напускане заради твърде ниските заплати - под 600 лева. Заплатите на санитарките бяха само с 20 лева по-ниски (те са назначени на минимална работна заплата, която на 1 януари 2019  бе вдигната на 560 лева). Понеже и други болници с подобен бюджет се разбунтуваха, в края на февруари бе обявено, че кабинетът отпуска 30 милиона лева за увеличение на възнагражденията им. Така че сестрите останаха. Засега.

Само в Пловдив има 272 лекари на възраст над 70 години

Лекарите от "Св. Мина" не участваха в протеста. Но д-р Дрянкова се включи - в знак на подкрепа. Заплатите на лекарите в тази общинска болница също не са високи - всички са под 1000 лева. Но повечето от тях са пенсионери. И парите им стигат, защото получават и пенсии. Само с пенсията си обаче те не биха могли да се справят. И затова продължават да работят.

Броят на практикуващите лекари в България в пенсионна възраст е доста висок. И ниските пенсии са една от основните причини за това. Според справка на Българския лекарски съюз от края на 2016 година, застаряването на лекарите в България добива драматични измерения - през 2016 над 50% са били на възраст над 55 години, като една трета от тях са били над 60 години или в предпенсионна възраст. 8% от всички активно работещи лекари в страната пък са на възраст над 70 години. А медиците, които са под 30 години, са само 5%. Тези данни са тревожни. Днес ситуацията не се е променила особено.

Оказва се, че д-р Петра Дрянкова е една от 2491 медици, които продължават да работят въпреки че са навършили годините за пенсия. В Пловдив, където работи тя, практикуващите лекари над 70-годишна възраст са общо 272 души. Българският лекарски съюз може би трябва да въведе още една възрастова графа в справките си. Защото д-р Дрянкова е надхвърлила не само 70-те, но и 80-те години.

"Ако остана вкъщи, сигурно ще умра"

Проф. д-р Борис Бойкинов също. Той дълги години завежда отделението по педиатрия в Университетската болница "Св. Георги" в Пловдив. Има огромен авторитет и е добре познат не само в Пловдив. Днес проф. Бойкинов продължава да работи на две места - в частната болница "Медлайн" и на половин бройка в "Св. Мина" в Пловдив. Неговата пенсия, за разлика от тази на д-р Дрянкова, е възможно най-високата, отпускана от НОИ. Тук финансовият мотив не е съществен. Друга е причината, караща го да продължава да работи. "Ако остана вкъщи, сигурно ще умра", казва 86-годишният професор.

Но как се справят възрастните медици днес? Все пак двамата са завършили своето образование преди половин век. А през годините навлязоха нови технологии, в медицината имаше немалко революции. 

Д-р Дрянкова се пенсионира през 1993-та. Първоначално живее 15 години на село. Но малко след това е принудена да се върне на работа, тъй като в живота ѝ се появяват извънредни разходи. "През цялото това време не съм спирала да чета, да следя новостите", казва тя. Когато се връща на работа преди пет години, първо се сблъсква с компютрите. По обясними причини до 1993-та не ѝ се е налагало да работи на компютър. Детската лекарка си записва прилежно всички указания, дадени от колегите, репетира на сухо у дома и когато застъпва първото си  дежурство след дългата пауза, вече знае как да се справи. Днес тя пише сама епикризите, а вкъщи има лаптоп, от който научава последните медицински новости. "Не ми тежат нощните дежурства", казва д-р Дрянова. "Не мога да спя в отделението, винаги съм нащрек", добавя тя. 

Проф. д-р Бойкинов още помни с подробности първите си години в болницата в Устово - днес квартал на Смолян. Не е забравил възрастните си колеги и всичко, което е научил от тях. "Учил съм се и от стажантите, и от пациентите", казва той. "Една от най-големите грешки, които може да направи един лекар в контакта с пациента и близките му, е да дава безспорна наглед твърда прогноза. Няколко случая помня, в които големи специалисти от онова време отписваха деца, които впоследствие се оправяха", казва той и добавя, че в такива случаи шокът у близките е огромен. "Всяка болест протича в условията на различен организъм, с различно отношение, колкото и да е еднаква диагнозата, не можеш да кажеш със сигурност как ще се развие", подчертава професорът. Той твърдо защитава тезата си, че теорията е важна, но много по-важна е практиката и многото пациенти. За него медицината е изкуство. Проф. д-р Бойкинов съжалява за днешното устройство на здравеопазването в България, което според него е стъпило на клиничните пътеки, правени не от специалисти, а от чиновници. Той не може да се примири с търговския характер на медицината в момента, но тъжно осъзнава, че това е реалността. Д-р Бойкинов много обича работата си и затова продължава да работи и днес.

"Докато посъбера някой лев за старини..."

"Много обичам медицината", казва и д-р Дрянкова. "Обичам да помагам, да лекувам. Така се чувствам полезна. Децата ми пораснаха, съпругът ми почина преди 21 години, приятелките ми ги няма вече. Имам една котка у нас и... болницата." А колко още смята да работи? Д-р Дрянкова отоваря съвсем прагматично: "Докато изплатя заема, който взех за ремонт на жилището ми и докато посъбера някой лев за старини..."

И все пак: любовта към професията и финансовият мотив не са единствените причини, поради които много възрастни лекари в България продължават да практикуват професията си. Не са никак малко онези, които го правят поради острия недостиг на медици в много райони на страната. Най-много лекари на възраст над 70 години практикуват в Силистра, Смолян, Търговище, Враца, София-област.