Те фалират, ние плащаме
18 ноември 2010
Макар за Ирландия да се говори вече като за "втора Гърция", двете страни се различават по нещо доста съществено: за разлика от гърците, които в продължение на години живяха над възможностите си и съзнателно фалшифицираха статистическите си данни, ирландците нямаха дългове преди началото на световната финансова криза. В момента обаче положението е критично, тъй като цели четири банки са застрашени от фалит.
Две причини, едно следствие
За да бъдат спасени тези финансови институти и най-вече "Англо- Айриш Банк", Ирландия гарантира рекордната сума от 350 милиарда евро, поради което държавният дефицит скочи на 32% - около десет пъти повече, отколкото е позволено на страните от ЕС. Тази ситуация, разбира се, няма как да не раздвижи финансовите пазари в евро-зоната.
Две причини, едно следствие: финансовите пазари настояват за високи гаранции срещу риска, ако бъде отпуснат заем на Дъблин. Но кои са инвеститорите, тези, които дават парите и прибират огромни суми от лихвите, ако всичко завърши добре и нещата продължат така, както досега? Сред тях са британски, германски и френски банки. И всички те вярват, че нещата ще се развият добре.
Защо всъщност да се притесняват, та нали еврозоната има гаранции от над 500 милиарда евро, МВФ също е в кюпа с 250 милиарда. Ирландия ще бъде принудена да се възползва от кредитите на европейския спасителен пакет, защото държавата е дала гаранции за банките си. Казано по-просто: данъкоплатците ще спасят частните банки от банкрут.
Ще си плащаме скъпо и пре-скъпо...
А банките, които ще отпуснат кредитите, също няма от какво да се притесняват, тъкмо защото държавата се е обвързала с гаранции. Тоест, те неминуемо ще спечелят, а междувременно могат съвсем спокойно да обмислят към коя държава да се насочат след Ирландия, така че целият този сценарий да продължи възможно най-дълго. На дневен ред са две страни, като за начало. Това са Испания и Португалия.
За да се спре този процес и за да се предотврати подобна ситуация в бъдеще, е необходимо създаването и въвеждането на правила при неплатежоспособност. Това е трябвало да се случи още със създаването на евро-зоната. Но тъй като не е било сторено, сега сме изправени пред свършен факт и ще си плащаме скъпо и пре-скъпо. Както при всяко нещо, което трябва да се достроява, защото не е направено още в началото...