Тежки обвинения срещу Ирина Бокова

В две поредни публикации на Дойче веле става дума за възстановяването на античния град Палмира в Сирия, за ролята на Русия, за действията на ЮНЕСКО, но и за участието на Ирина Бокова като Генерален директор на тази организация и кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Към нея френската историчка Ани Сартр-Фориа отправя доста сериозни обвинения. В разговор с колежката Сабине Йоцле от редакция "Култура" на Дойче веле Фориа между другото казва:

„Действията на ЮНЕСКО в Сирия са разочароващи. Надявах се, че организацията ще заеме ясна позиция по възстановяването на световното историческо наследство в Палмира. (…) Руснаците никога не са провеждали сериозни проучвания в Палмира - нито като археолози, нито като историци. Според мен това е политическа маневра. Владимир Путин помогна на Башар Асад да си върне Палмира, само за да може да се представи като спасител. Режимът на Асад с радост се възползва. Лично мен това много ме тревожи, защото руснаците не са специалисти. Липсват им познанията и предпазливостта, необходими за една фина реставрация.”

ДВ: Защо Генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова използва помощта тъкмо на руснаците?

Фориа: „Трябва да знаете, че става дума за една много сложна и силно политизирана ситуация. България номинира Бокова като кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Смятат я за топ-кандидат за тази длъжност. Но тя има нужда от помощта на Москва. Но и поста си Генерален директор на ЮНЕСКО тя дължи до голяма степен на подкрепата на Русия. Ето защо по никакъв начин не желае да превръща руснаците в свои врагове. И се оплита в противоречия. Веднъж казва, че Палмира не бива да се възстановява прекалено бързо. После пък оставя руснаците да правят каквото си искат. Ръцете ѝ са вързани в резултат от личната ѝ амбиция да стане Генерален секретар на ООН.”

ДВ: Опасявате ли се, че ЮНЕСКО ще изгуби неутралитета си?

Фориа: „ЮНЕСКО допусна руснаците да решават какво ще се прави с Палмира. Там няма сериозен археологически подход. Всъщност най-напред би трябвало теренът да се подсигури, да се направи подробен оглед, да се номерират находките. А какво правят руснаците? Инсталират военен лагер насред този пустинен град. И провеждат пропагандно мероприятие в чест на „освобождението”: симфоничен концерт в храма, за който със самолети докарват стотици хора като публика. (…)"

ДВ: Защо ЮНЕСКО не се намесва?

Фориа: „ЮНЕСКО няма много възможности, а всъщност няма и интерес да предприеме каквото и да било. ЮНЕСКО е играчка в ръцете на Асад и на руснаците. Палмира се превръща в политически инструмент. Когато градът разчупи оковите на „Ислямска държава” (ИД), руснаците нарекоха това „освобождение”. Всъщност обаче те просто смениха една армия с друга. (…) Руснаците инсталираха там военна база и патрулират наоколо, вместо да затворят достъпа до античните разкопки и да не пускат вътре никого, който няма работа там.”

В отговор на критиката, отправена от Ани Сартр-Фориа, Франческо Бандарин от ЮНЕСКО каза в интервю за Дойче веле следното:

„Изпратихме четирима от нашите експерти по сирийското историческо наследство, за да направят бърза оценка на място в Палмира. Искахме да установим каква е ситуацията, за да се определят приоритетите в следващата фаза на операцията. Нашата мисия докладва, че положението все още е много критично. Очевидно е, че трябва да се даде приоритет на хуманитарните мерки. Градът все още е обезлюден. След като беше изцяло разрушен, 50 хиляди души го напуснаха."

ДВ: Каква е позицията на ЮНЕСКО за руския военен лагер в близост до древните руини?

Бандарин: „Ще трябва да разгледаме този въпрос. Изграждането на лагера ни изненада, ние не знаехме предварително за него. На армия, която си върши своята работа, е много трудно да кажеш да не прави нищо. Информираха ме - но това тепърва ще трябва да се провери, че не става дума за военна база с военно оборудване, а само за сапьори. Независимо от това ние смятаме, че на този лагер не му е мястото там.

ДВ: Тоест, ЮНЕСКО не е в състояние да се намеси и да каже на Русия какво да прави?

Бандарин: Напротив, ние сме в състояние да се намесим и да разговаряме с Русия. Не бяхме обаче в състояние да ги спрем, когато създадоха фактите, защото, много съжалявам, но ние нямаме пехота. Ние сме базирани в Париж и имаме офиси в Бейрут, ние сме техническа организация, а не военна сила. Понякога хората толкова преувеличават силите ни, че направо се чувствам като Супермен!

ДВ: Какво ще кажете за концерта, организиран малко след като Палмира се върна под контрола на Асад?

Бандарин: Това очевидно беше рекламно мероприятие. Ние не бяхме там. Руснаците "освободиха" Палмира и искаха светът да разбере за това. Но нека по-добре да говорим за сериозните неща. Празненствата след края на конфликта приключиха, нека сега да се хванем на работа.

ДВ: Как бихте описали ролята на Русия в Палмира в момента? Като лидерска?

Бандарин: Ако говорим за военната ситуация, предполагам, без да съм военен специалист, че руснаците играят водеща роля, тъй като те подкрепят сирийската армия. Не мисля обаче, че същото може да се каже за ролята им в археологически план. Руснаците не играят водеща роля в Палмира, те препращат към нас.