Телевизионният дом за всички деца

Коментар на Антоанета Пунчева:

Един кошмарен доклад подпали медиите и социалните мрежи. Той съдържа твърдения за "престъпна смърт" на деца в социалните домове и за нехуманно отношение към тях. Картината, нарисувана от Българския хелзинкски комитет, е на лагери на смъртта в страна, която вече не само географски принадлежи на Европа от 21 век. Твърденията: 238 случая на детска смърт от 2000 до 2010, по 25 на година. В по-голямата си част – причинени от глад и неглижиране. Очаква се разследване на прокуратурата.

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето поиска от правозащитната организация да предостави доказателства по тези обвинения. Директори на социални домове, кметове и представители на различни институции цяла седмица се оправдаваха пред медиите.

Когато гръм удари…

"Твърдя, че домът в Петрово е домът в страната, който предоставя най-адекватната грижа за децата с множество увреждания. Няма дете, което да не е било лекувано, да не е водено в болница, полагани са изключителни грижи", казва директорът на дома, който бе споменат в крайно негативния контекст на доклада.

"При нас има 60 деца, които са на инвалидна количка, с памперс и с дълбока степен на умствена изостаналост." Умствената изостаналост не причинява смърт, контрират от организацията.

"Елате в нашия дом, каня всички, които искат, да видят каква е грижата за нашите 87 деца. Живеят в прекрасна обстановка, полагат се изключително големи грижи. Тук работят 60 човека на трудови и 20 на граждански договори. Не може да се плюе по тези хора, които са посветили живота си на децата срещу една нищожна заплата - 270 лева за санитарите и 380 лева за възпитателите с висше образование”, реагира емоционално директорът и допълва: "И в най-големия град, поставено в клетка, детето ще бъде нещастно."

Всички казват, че поверените им домове отговарят на стандартите. Какви са стандартите е отделен въпрос. Най-лесно е да бъде разпънат публично един директор за назидание на останалите, или кмет на малка и бедна община, на територията на която обществото е потулило някой нелицеприятен дом за деца с увреждания.

Статия или филм на чужда телевизия често стават повод за възобновяването на срамната тема, която после всички забравяме, защото е много тягостна, а и защото изисква последователни усилия и решения на всички равнища на законодателната и изпълнителната власт, както и драстична промяна на обществените нагласи. И средства, разбира се. Но не само.

Благородството задължава

Мъчителният дебат съвпадна със старта на два развлекателни формата по двете най-рейтингови и конкурентни частни телевизии в България, които събират пари за благородни каузи. Едната се кани да закрие поне един социален дом и да построи друг, по-добър; другата иска да сбъдва мечтите на хора, попарени от внезапно нещастие или болест. Цитирам: интеграция на децата с увреждания, на децата с поведенчески проблеми, закриването на социални домове, поне 5 щастливи деца и т.н. Огромни цели. Ясно е, че са неизпълними, дори на екран.

И все пак... Миналогодишната телевизионна кампания "Българската Коледа" събра над един милион лева. Добри постъпления имаше и предишните години. Потиснатите зрители бяха атакувани редовно с картини на детско страдание така, както получаваха в пощите си сметките за ток и парно. И даряваха. През това време държавата се хвалеше с бюджетния излишък и спестяваше пари от лечението на деца в чужбина.

Точно заради това медийните благотворителни кампании не се приемат еднозначно. Но те все пак поддържат обществената чувствителност по темата и след поредната снимка или филм, които президентът неизменно окачестява като “поредната антибългарска кампания”.

Show must go on!

Предполага се, че всички печелят от телевизионните формати: водещите, телевизиите, мобилните оператори, кариерата на местните звезди, сред които нови, свръхнови и отдавна залезли. А, и децата, разбира се. Децата на България, българските деца и т.н., както патетично и малко кресливо ни убеждават от екрана.

Невинаги и всичко е принадена стойност: с участието си в отминал вече сезон на "ВИП денс" един министър на външните работи и евентуален еврокомисар не принади нищо към своя имидж освен доза евтин блясък и лекомислие. Краят на шоуто е известен.

Някои от така наречените звезди пееха фалшиво – до болка, и хвърлиха аудиторията в истинско недоумение. Каква беше целта? Всеки да покаже какво не може и с това да подпомогне благородната кауза? Тези формати – дори когато носят щемпела "оригинални", са измислени отдавна и това се знае добре. Нека имитацията да е по-добра и да гони наистина професионалните стандарти. Това се отнася и за публичните фигури. Участията на политици в развлекателни формати отвъд океана са предпазливи и много добре пресметнати от съответните им щабове, защото лесно могат да подронят авторитета и да прогонят "немирната птица" рейтинг.

Захар и къдрици

Водещите дами на благотворителните формати често са облечени като за абитуриентски бал в късния соц: с къдрички и воалчета, които биха стояли добре само на жени с физиката на Нейтири; старомодно ондулирани глави, кич... Ако гледаемостта на тези програми е толкова голяма, колкото я рекламират, толкова по-зле: вместо да влияят благотворно на масовия вкус, те го следват и копират.

Но може би най-досадни са клишетата: надежда, топлина, да спасим децата на България - това се повтаря толкова пъти, така лишено от мярка, че може да отблъсне от каузата и най-чувствителното сърце.

И друго смущава – пренасянето на водещите от централни и късни емисии на телевизиите, т. нар. тежка артилерия, в развлекателния формат. Това може би е добре за шоуто, но отнема от професионалната тежест на предаванията–донори. Още по-неприемливо е използването на сериозен процент от емисиите за промотиране на шоута и съобщаване на риалити новини и хабери от турските сериали. Веднага след лекарски протести и жертвите от природно бедствие. Това оставя у публиката чувството за непрекъснат водевил. Така де, важното е купонът да тече.

Тази тенденция отпреди няколко сезона днес вече е норма в комерсиалните телевизии. Но те са в правото си да правят бизнес както намерят за добре. От всичко това би могла (може би) да спечели държавната телевизия. С известна консервативност и чистота на жанровете. Е, и ако съумява да е интересна, разбира се.