Тилърсън в Москва: диалогът не се получи

За суеверните това сигурно е било ясен знак: купчина боклук гореше и пушеше край летище „Внуково” точно в момента, когато там кацаше американският държавен секретар Рекс Тилърсън. Лошо предзнаменование за разговорите му с неговия руски колега Сергей Лавров, за руско-американските отношения, пък и за цялото международно положение? В крайна сметка обаче резултатът от посещението на Тилърсън в Москва отговаря на очакванията както на суеверните, така и на несуеверните – той е нулев.

Пушекът над Внуково в един момент се разнесе и Сергей Лавров дори стисна ръката на своя гост, а в крайна сметка и след дълги колебания даже силният човек в Кремъл прие пратеника на Вашингтон. Ала след петчасовите разговори на Тилърсън с Лавров и срещата му с Путин резултатът е никакъв.

Руските медии вдигнаха голяма пушилка в навечерието на визитата, защото, видите ли, Тилърсън идвал с ултиматум. Ултиматум, гласящ: Който не е с нас, той е против нас! С други думи: Русия трябва да остави сирийския властник Асад на произвола на съдбата, а най-добре редом с това да прекрати и сътрудничеството си с Иран.

Но всъщност Тилърсън пристигна в Москва с друго послание: на срещата между външните министри от Г-7 в Италия беше решено да няма нови санкции срещу Русия заради Сирия. Естествено, това подплаши пък украинците, които много се боят страната им да не стане жертва на някакъв пакт „Путин-Тръмп”. Държавният секретар пътьом побърза да увери украинския президент Петро Порошенко, че САЩ не поставят под съмнение териториалната цялост на Украйна. Всички тези послания изобщо не звучат като ултиматум към Русия.

Дипломатически жест, който не променя нищо

В деня, когато Тилърсън кацна в Москва, телевизията излъчи дълго интервю с руския президент. Интервю, което може да се възприеме и като урок, изнесен от опитния политик на Червения площад пред политическия новак в Белия дом. Да, Путин е по-млад от Тръмп, но управлява доста по-дълго от него. И недвусмислено даде да се разбере, че владее политическата игра. Атаката с химическо оръжие в Сирия всъщност била провокация, за да бъдат отстранени от терена не тези, които трябва – така, както се случило през 2003 в Ирак и десет години по-късно в Либия. Президентът Доналд Тръмп щял да бъде същинският губещ, ако тръгнел на нови удари срещу Сирия. А политическите му противници вътре в САЩ щели да го съсипят, ако операцията в Сирия се проваляла. И Русия всъщност била истинският приятел на Тръмп – приятел, заедно с когото той можел да преследва терористите и да печели одобрение за това.

Защо пък не, казал си е сигурно Тилърсън на път за Москва. Терористите са голямо зло и общ враг, наистина. Но руснаците все пак трябва да се откажат от Асад. И тъкмо с тези идеи американският държавен секретар пристигна в Кремъл. А после се прибра вкъщи без нищо. Или почти нищо, защото руснаците все пак обещаха, че занапред ще спазват споразумението за избягване на сблъсквания в сирийското въздушно пространство. Това все пак е важен ангажимент за доброто и на двете страни, който дори може да опази света от Трета световна война.

С две думи: първото посещение на новия американски държавен секретар в Москва си остана безсъдържателен дипломатически жест, който не променя нищо – нито за Русия, нито за останалия свят. Каква политика ще водят САЩ към Русия? Докъде могат да стигнат в Сирия? По тези въпроси в момента може само да се гадае.