"Това е наша земя. Не си я даваме."
16 декември 2016Полицията е напълно готова за операцията: до 25 декември трябва да бъде опразнено едно незаконно еврейско селище на Западния бряг. То се състои от 50 мобилни жилищни контейнера, които ще бъдат премахнати, а жителите му трябва да бъдат преместени на съседни парцели. Поне това предвижда компромисното предложение на израелското правителство, което обаче жителите на селището Амона отхвърлят. Заселниците настояват, че то не представлява решение на проблемите на всички семейства.
"Изправени сме пред скорошно разрушаване и опразване на Амона. И няма никакво истинско решение", казва Ели Гринберг. Той живее в Амона от 2004 година и от няколко седмици се е превърнал в нещо като говорител на заселниците. "Това беше Амона преди 20 години", казва той и сочи към един гол хълм. "Тук нямаше нищо, после дойдохме ние. Тук са нашите корени, част сме от еврейската история. Ние никога не сме изоставяли земята си. Това е земята, която ни беше обещана, и ние ще останем тук".
През последните дни в Амона пристигнаха десетки поддръжници на заселниците. Някои от тях изградиха дървени бараки в знак на протест, а други се настаниха при роднини. Случаят Амона занимава израелската политика от няколко седмици. Още през 2014 година Върховният съд постанови, че селището трябва да бъде опразнено, тъй като то е изградено върху частна палестинска собственост. Амона е едно от по-големите от общо около стотина незаконни селища на Западния бряг на река Йордан. То е възникнало без да има официално разрешение за това, но с мълчаливото съгласие на израелското правителство. И сега държавата трябва да се погрижи за опразването му.
Палестинците си искат земята
В съседното палестинско село Силвад хората са в трепетно очакване. В него живеят част от собствениците на тези земи. Именно от тяхната жалба до Върховния съд тръгна всичко. Мариам Хамад е една от тях. 82-годишната днес жена се спомня времето, когато е помагала на баща си в полската работа.
"Бях 7 или 8-годишна и помагах на баща ми всеки ден. Ние сме селяни и земята е много важна за нас", казва тя. Жената си спомня отлично и времето, когато преди 20 години пристигнали заселниците. В началото никой не смятал, че те ще останат дълго. Мариам, чието семейство притежава 2,5 хектара земя на мястото, където сега е еврейското селище, е сред ищците, сезирали Върховния съд на Израел. През 2014 година те спечелили делото, но досега нищо не се е случило. "Те винаги са твърдели, че земята няма собственици. Но ние сме тук. Собствениците са тук", казва тя.
Израелската правозащитна организация "Yesh Din" подкрепя палестинските собственици. "Амона е ясен случай на кражба на земя. Няма никакво съмнение, че тези земи са палестинска частна собственост", казва говорителят на организацията Гилад Гросман.
Ели Гринберг от селището Амона обаче оспорва претенциите за собственост и решението на Върховния съд. "Години наред те не предявяваха никакви претенции. И после изведнъж се появи тази лява организация "Yesh Din" и ги подучи да подадат жалба", казва той. Гринберг твърди, че преди 1996 година, когато е изградено заселническото селище, земята е била необработваема. Неговият съсед Нахум Шварц също си спомня първите години от изграждането на Амона. "Навремето бяхме включени доста бързо към електрическата мрежа и канализационната система", казва той. Споделя също, че тогавашното правителство е подкрепяло косвено заселниците, които днес се чувстват изоставени.
Решение чрез легализация?
Още преди няколко седмици премиерът Бенямин Нетаняху обеща решение на спора. С цел да успокои жителите на селището, израелският кабинет набързо вкара в играта т.нар. "Закон за легализация". Той предвижда по-късното легализиране на т.нар "външни постове" - чрез одържавяване на земята, върху която те се изградени. Ако собственикът на земята е известен, той може да бъде обезщетен финансово. Нафтали Бенет, коалиционен партньор на Нетаняху от национално-религиозната партия "Еврейски дом", е решен на всяка цена да прокара този закон.
В израелската организация Peace Now обаче смятат, че подобен закон ще има драматични последици за решението на близкоизточния конфликт на принципа на двете държави. "По този начин могат да бъдат легализирани 54 "външни постове", изградени върху палестинска частна собственост. Така те ще получат статут на селища, които последствие могат да бъдат разширявани", казва говорителката на организацията Анат Бен Нун. От международно правна гледна точка, всички еврейски заселнически селища в окупираната част на Западния бряг нарушават международното право. Израел, от своя страна, прави разлика между т.нар. "външни постове", изградени без разрешение, и официалните заселнически селища.
Остри критики срещу легализирането
Международните реакции не закъсняха. "Ако бъде ратифициран, този закон ще наруши международното право", заяви специалният пратеник на ООН за мирния процес в Близкия изток Николай Младенов. Германия също разкритикува намеренията на израелското правителство. Германското правителство е "дълбоко загрижено", гласят съобщенията от Берлин. Наблюдателите очакват, че Върховният съд на Израел евентуално може да спре закона.
Жителите на Амона обаче са гневни, защото законът няма да важи за тяхното селище. Коалиционният партньор на Нетаняху - Моше Калон и неговата партия "Кулано" - са против законопроекта, защото не искат да застават срещу решението на Върховния съд. Ели Гринберг пледира за това Амона да бъде включена в проектозакона. "Ние сме израелски граждани. Аз плащам данъци на тази държава, а синът ми служи в израелската армия. Ето защо очаквам към мен да се отнасят като към гражданин. Амона трябва да остане наша, а не арабска."