Това ли да е бъдещето на гордите гърци?
Коментар от Барбара Везел:
Лидерите на Европейския съюз рядко са били толкова близо до нервен срив. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц дори предложи лично да отпътува за Гърция и там да призове за гласуване със "за" на предстоящото всенародно допитване.
Гръцкият премиер Ципрас бил позвънил междувременно в Брюксел и бил помолил за помощ. Но как да стане това? Да бъде спрян часовникът? Или пък правилата и договореностите да бъдат обявени за невалидни? По всичко изглежда, че еврозоната не е склонна да продължи да танцува сиртаки. Щом референдумът му е толкова важен, Ципрас можеше да го проведе още преди четири седмици - тогава все още имаше достатъчно време.
Измамените от Ципрас
През последните месеци Мартин Шулц бе сред предпочитаните от Ципрас партньори в преговорите. Шулц и докрая призоваваше да се прояви разбиране за гръцката позиция, винаги имаше време за гръцкия премиер и се опитваше да му окаже съдействие в европейския политически лабиринт. Но както се вижда сега, Ципрас очевидно не е искал всичко това. И за Европейския съюз важи поговорката - стори добро, пък го хвърли на вятъра.
В още по-трудно положение е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той бе прекалено благосклонен към Ципрас и твърде търпелив по време на денонощните преговори с него и хората му. Именно Юнкер постоянно се бореше за повече мекота в позициите и за гъвкави компромиси по отношение на гръцката програма за реформи. Сега председателят на Еврокомисията се озова в положението на изоставен любовник.
В края на миналата седмица някои от финансовите министри изглеждаха почти облекчени, че най-сетне се стигна до край на тази психодрама. Юнкер обаче изглеждаше доста разстроен. Защото му се наложи да установи, че правителството в Атина просто не иска да постигне споразумение. А нещата вървяха добре - миналата седмица бе постигнато толкова голямо сближаване, че наистина няма обяснение защо Ципрас отхвърли предложението.
Ципрас мами и гърците
Сега председателят на Еврокомисията е принуден да осъзнае безполезността на добрата си воля и апелите за единство. Ръководен от надеждата, че ако всичко приключи успешно, ще укрепи властта си като спасител на Европа, Юнкер наистина стигна твърде далеч. А сега е изтощен, потиснат, тъжен, поразен.
Не може да се помогне на хора, които по идеологически причини не искат да им се помогне. А и дадено правителство не може да бъде принудено честно да обяви пред гражданите си какъв е бил предложеният компромис. И така въпросът на референдума ще гласи: "Трябва ли предложението, представено от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд по време на срещата на еврогрупата на 25 юни 2015 година, което съдържа две части, съставящи заедно цялостната им оферта, да бъде прието?". Което на гърците им звучи положително като на чужд език. Точно до въпроса е поставена кутийката с отрицателния отговор. Правителството ясно показва какъв резултат предпочита.
Еврозоната ще оцелее. А Гърция?
Така на Париж, Рим и Берлин не им остава нищо друго, освен да апелират към гърците да се произнесат в полза на бъдещето си в еврозоната. От стратегическа гледна точка вероятно не е много разумно да се придава на референдума толкова съдбовно значение. Но ако отговорът е "не", завръщането на масата за преговори ще е вече изключително трудно. При това на карта е заложено най-вече бъдещето на самата Гърция - еврозоната ще преживее тази драма, както сочат реакциите на финансовите пазари.
Казано иначе: под заплаха е не друг, а гръцката държава. Как ще се финансира Атина в бъдеще, как ще стабилизира банките, които фактически са във фалит? Как икономиката да бъде отново съживена? От какво изобщо ще живее страната? До момента "Сириза" не е намерила отговор на нито един от тези въпроси. Ясно е само, че ако настъпи катастрофа, Атина може да разчита на помощи от Брюксел. Но това ли да е бъдещето на гордите гърци - да получават милостиня от еврозоната?
Както съвсем правилно казва Мартин Шулц: в неделя въпросът е "евро или не". Да се надяваме, че гърците ще проявят здрав разум и ще кажат "да". Но решението си е тяхно. И съвсем не е сигурно дали осъзнават важността му.