Това не е нашата Европа
Ужасно е да гледаш колко бързо Европа загърбва собствените си ценности под натиска на бежанската вълна. Ако не се вземат бързи мерки, растящият мигрантски поток от съседните европейски страни може да се превърне с главоломна скорост в огромно изпитание за ЕС.
Хуманният подход към бежанците и мигрантите вече не е гарантиран. Претъпкани временни приюти, разбойнически каналджийски банди, ксенофобски изблици, лагери по гарите, пред тунела под Ламанша, или в центъра на Брюксел: това е горчивата реалност. А тя вече няма нищо общо с така прокламираната Европа на солидарността и справедливостта. Явно и канцлерката Меркел няма план за действие. От една страна тя казва в интервюта, че досегашният регламент от Дъблин вече не функционира. От друга страна настоява Гърция, Италия и Унгария да се придържат към този регламент. Съгласно дъблинското споразумение, първоприемната страна е тази, която трябва да се грижи за хората, търсещи убежище.
Прехвърляне на отговорности
Ясно е едно: така не може да продължава. Германия и другите държави, които приемат най-много бежанци, настояват за "справедливо" разпределяне на търсещите убежище сред всичките 28 членки на Общността. Повечето държави обаче не са засегнати от актуалната криза и нямат интерес от въвеждането на промени. Докато главната цел на бежанците си остават Германия, Швеция или Австрия, всичко е наред? Да, така мислят поляците, ирландците, финландците и много други. Солидарност ли? Няма такова нещо.
Под натиска на обстоятелствата досегашната правна система се разпада, а ЕС само гледа безпомощно. Унгарското правителство се опитва да овладее хаотичната ситуация, като вдига ограда на границата си със Сърбия и пропуска бежанци към Австрия и Германия. Двете западноевропейски страни пък се съпротивляват посредством засилен граничен контрол. Виена дори заплашва с финансови последици несолидарните страни-членки, които в крайна сметка печелят от нетния платец Австрия.
Пощади ме и иди при съседите!
На този фон между страните-членки на ЕС бързо могат да избухнат конфликти, които да доведат до ограничаване на свободата на придвижване в Шенгенското пространство чрез връщането на контрола по границите. След като не можеш да разчиташ на другите страни от ЕС, трябва да се защитаваш сам: така мислят мнозина. Тази логика обаче застрашава основните постижения на Европа.
Явно по въпроса за бежанците отново влиза в сила старият принцип на патрона на пожарникарите св. Флориан "Пощади моята къща! Запали тази на съседа!". Атина например от години е изпуснала юздите по въпроса на миграционната политика. В Гърция няма нито приемни центрове, нито подобаваща процедура за предоставяне на убежище. Страната просто транспортира хората, за които всъщност би трябвало да отговаря, до северната си граница и ги пуска по балканския маршрут. От Сърбия бежанците продължават към Унгария, която също е член на ЕС, макар че те вече са били в друга страна от ЕС - Гърция. До известна степен е разбираемо, че Унгария не иска да се примири с това. Италия подхожда по същия начин, макар и в по-слаба форма. Великобритания се опитва да се капсулира и спори с Франция за подсигуряването на тунела под Ламанша и фериботното пристанище в Кале.
Предизвестената криза
Никой в Европа не се подготви за предвидимото нарастване на броя на бежанците. И Германия не го стори. Федералната република години наред съкращаваше капацитетите за прием на бежанци. Сега няма и достатъчно персонал в службите за чужденци, които трябва да решават въпроса за предоставяне на убежище. Нищо поучително не се чува и от европейската централа в Брюксел. ЕК току-що се събужда от летния си сън и мърмори, че още през месец май е предложила план от десет точки. Само че той не бил осъществен от страните-членки.
Ако вътрешните министри на ЕС скоро не се договорят по въпросите за реформа на Дъблинския регламент, общи центрове за предоставяне на убежище и формула за разпределяне на бежанците, ЕС ще се завърне във времената на оградите и стените. А това ще бъде бедствена ситуация за европейския проект.