"Това правителство е противно"

"Вучич, ти си крадец! Ти открадна нашите гласове!", крещят протестиращите в Белград. Пред парламента е шумно и цветно - чуват се свирки и вувузели, развяват се национални флагове, забелязват се маски на "Anonymous" и тениски с лика на Че Гевара. Вчерашните протести в сръбската столица и още няколко сръбски града бяха организирани спонтанно, предимно през социалните мрежи.

"Това правителство е противно, за толкова кратко време извърши толкова злини", казва 18-годишната Милена, която за първи път е гласувала на избори. 31-годишният Никола допълва: "Вучич е диктатор, автократ, деспот!", а неговият приятел Марко е убеден, че Вучич е най-големият лъжец в историята на Сърбия. Много от младите и либерално настроени хора преживяха горчиво разочарование от факта, че правителственият ръководител Александър Вучич успя да спечели толкова категорична победа на президентските избори  - с 55% от гласовете.

От пет години насам бившият националист Вучич управлява страната с желязна ръка, а пред света се представя като сговорчив реформатор, готов да отведе Сърбия в ЕС. Премиерът вече ще е държавен глава, но наблюдателите са убедени, че той ще си назначи някоя послушна марионетка за премиер и после сам ще дърпа конците. Единствено неясно остава дали Вучич няма изцяло да последва примера на турския автократ Ердоган  - и да поиска и промяна на конституцията, за да увеличи своите правомощия.

"Тук няма перспектива!"

Участниците в протестите са предимно млади хора. Срещат се обаче и представители на други възрастови групи. На улицата е излязла например и 70-годишната Драгица Вукович, която казва: "Протестирам заради моите деца. Едното от тях живее във Виена, а другото едва успява да върже двата края. Не искам и вторият ми син да замине в чужбина", казва пенсионерката.

Това изказване дава ясен отговор на въпроса защо по улиците на големите сръбски градове в момента протестират толкова много младежи. Само през последната година страната е била напусната от близо 40 000 сърби, повечето от тях - млади и добре образовани. Те не виждат перспектива за развитие в родината си.

За да получи човек работа в днешна Сърбия, често трябва да даде подкуп или пък да има точно определена партийна книжка. Но дори и тогава е нужно търпение – управляващата Сръбска прогресивна партия има около 600 хиляди членове – над 10% от всички пълнолетни в страната. Подобен процент не е постигала дори Комунистическата партия на Сърбия във времената на бивша Югославия.

Вчера протестиращите в Белград преминаха и край сградата на проправителствения вестник "Информер". Пред нея те яростно надуха свирките и вувузелите. Въпросното високотиражно издание още в първия час на протестите разтръби, че те били дело на няколкостотин алкохолизирани младежи, които били "организирани от опозицията". А парите за всичко това идвали "от американския милиардер Джордж Сорос" - любимият враг на всички балкански автократи. 

"Протестите в Сърбия са направлявана отвън провокация. Това е стандартният сценарий на т. нар. шарени революции, които се опитват да свалят законно избраните правителства и да дестабилизират страни", казва и Сергей Железняк, депутат от партията на Путин "Единна Русия".

Мнозина граждани в Сърбия вярват на тази версия. "Какви ти протести, та това са деца, които нямат понятие от нищо. Само се питам имат ли те родители и как така им позволяват подобни неща! И моите деца нямат добри доходи. И те ли да тръгнат сега да мародерстват по улиците?", пита един шофьор, който тъкмо застъпва на смяна. В това време останалите негови колеги са принудени търпеливо да чакат отдръпването на протестиращите от уличното платно, за да подкарат автобусите си.

Някои от демонстрантите, които добре си спомнят масовите протести срещу Милошевич преди 20 години, смятат, че сегашната протестна вълна няма да продължи много дълго. За подобно нещо е нужна добра организация и най-вече –съвсем конкретни цели, казват те. А младежите в Белград и другите големи градове искат всичко наведнъж -  независими медии, честни и свободни избори и преди всичко – Вучич да подаде оставка.

Да се очаква, че силният човек в Сърбия току-така ще си тръгне от властта, е нереалистично. В края на деня демонстрантите бавно се разотиват с обещанието: "До утре - на същото място".